Death Wish || taekook

一百二十八

Бащата на Техьонг бе този, който влезе да види брюнета първи. Мъжът бързо изтича до леглото на сина си притеснен.

-Техьонг, синко, добре ли си? Как се чувстваш? - пита господин Ким угрижен.

Техьонг гледаше празно и лицето му не изразяваше никаква емоция.

-С какви очи идваш при мен? - неочаквано продума младия Ким. 

-Техьонг, какво говориш? Притеснен съм, как с какви очи идвам? 

-Не желая да те виждам или да разговарям с теб! - брюнетът обърна гръб на баща си - Искам да видя Чонгкук. Извикай него! 

-Избираш Чонгкук пред баща си? - Хьону попита учудено.

-Дори не се поколебах! - отвърна заядливо момчето - Сега викни Кук, ако обичаш!

Господин Ким се изправи от мястото си разочарован от разговора му с Техьонг, разочарован и от себе си затова, че сина му не желаеше да го погледне. Мъжът усещаше ненависта, която сина му изпитваше към него, но дори след това му бе трудно да де се пречупи и да отстъпи.

Той закрачи към изхода на стаята, като преди да излезе погледна към сина си, който се бе свил на едната старана на леглото, хлипайки почти безшумно.

-Съжалявам за всичко, сине, но това е за твое добро! - каза по-възрастния Ким и приведе главата си, затваряйки вратата от външната страна.

-Какво стана? Как е той? Всичко наред ли е с него? - майката запита съпругата си, но той просто поклати глава.

-Не знам. Той не иска да ме вижда, още по-малко иска да говорим. - отчаянието се усещаше в гласа на таткото - Иска да види теб, Чонгкук! - Ким се обърна към чернокосото момче, което вдигна глава, чувайки това.

Чон се изправи и бавно закрачи към болничната стая, в която бе любимия му, а възрастния мъжго проследи с поглед. Чонгкук влезе и съзря брюнета свил се на кълбо. Сърцето на Кук се сви в момента, в който чу тихия му плач. Приближи се до него и седна на стола до леглото, хващайки ръката му в своята.

-Не се безпокой, Техьонги! Аз съм тук! - Кук каза, успокоявайки другото момче, като през това време галеше меката му и копринена кафява коса.

Ким се надигна леко и се сгуши в Чонгкук, искайки да усети неговата топлина по-близо до себе си, така успокоявайки се. Чонгкук го пое в прегръдките си, обвивайки ръцете си около крехкото му тяло. 

-Всичко ще бъде наред много скоро, Те! - говореше чернокосия, докато го държеше близо до себе си.

Кук се наведе и повдигна главата на Ким за брадичката с двата си пръста. Намери път към устните му и ги сля в една незабравима целувка, за която и двамата жадуваха силно.

-Обичам те, Техьонги! - проговори Чон, през целувката, поемайки си въздух.

-Аз също те обичам, Чонгкуки! - усмихна се и отвърна брюнетът, след което отново се докосна до така желаните и само негови устни.

Нямаше по-голяма радост за Чонгкук в момента от това да знае, че Техьонг бе жив и здрав и имаше възможността да види неговата квадратна усмивка, която го правеше най-щастливия мъж на света.

_____

да си знаете, че историята е към своя край... ;(
_____