Death Wish || taekook

十八

Чонгкук се разбуди по някое време на нощта. Не му отне много, за да осъзнае къде беше. Лежеше на матрака, а до него бе Техьонг положил главата си на рамото му.

Несъзнателно усмивка се появи на лицето на Кук, гледайки към спокойно отпусналото се момче до него.

Кук бе обвил ръката си около кръста на момчето, което се бе свило в прегърдките му. Сякаш Чон бе единствения, който можеше да го защити от всичко, освен от едно - от самия себе си.

Дълбоко в себе си съвсестта му се обаждаше, тихо нашепвайки, че не може да му даде нищо добро и че с всеки изминал ден лишава момчето от това да живее нормален живот, такъв какъвто е бил преди да се засекат инцидентно в онази нощ.

Но как се очакваше от Кук да го пусне след като все повече се страхуваше да не го загуби?

Бе свикнал до болка с Техьонг, с неговите успокоителни прегръдки и разтапящи целувки.

Чонгкук се опита да извади ръката си от изпод другота момче, но в момента, в който помръдна Техьонг издаде нечленоразелен звук и се сгуши още повече в Чон.

-Техьонг-а! - повика го Кук, а русокосото момче веднага отрейгира, чувайки името си. Въпреки все още да бе със затворени очи, той разбираше всяка дума, която Кук му каза - Трябва да ме пуснеш, имам работа за вършене, която ме чака! - чувайки тези думи Те леко смръщи веждите си и все пак отговори:

-Би ли останал да се погушкаме поне за още малко? Работата не е заек да избяга! - Те го помоли, но Чонгкук знаеше, че след снощната случка той не успя да довърши плана си за поредния обир, който по план трябваше да се случи през нощта на следващия ден.

Имаше още много неща за корегиране и добавяне, затова без особено желание той се отдели от Техьонг, оставяйки го сам на "леглото му".

Следващата нощ щеше да пострада една заложна къща. Седнал на бюрото си, Кук започна да преглежда какво бе свършил до сега, досъставяйки ясен план за обира. Планът му бе блестящ и нищо не можеше да се провали - не и когато Чон Чонгкук бе замесен.

*часове по-късно*

Чонгкук изчака Техьонг да заспи и когато вече всичко бе затихнало навън, той щеше да удари.

Качи се на мотора си, слагайки каската си и потегляйки по тъмните улици на притихналия град.

Приближавайки все повече към заложната къща, намираща се в края на една тясна уличка, той виждаше, че вратата бе отворена и от вътре се носеше светлина.

Нима собственикът не си бе отишъл в този късен час?

Моторът на Кук се движеше по пътя бавно и той беше нащрек за човека, който щеше да излезе от заложната къща.

Когато въпросният излезе, Кук остана с широка отворена уста, защото човекът, който бе видял, бе този, когото най-малко очакваше.

-----

zdraveite dragi moi

reshih da zavursha tazi glava po tozi nachin, za da subudya lubopitstvoto u vas

koi smqtate che e choveka, koito kuko e vidyal???

-----

《》