-Техьонг, плачеш ли? - пита Кук, но нямаше отговор, затова Чон повдигна главата му за брадичката с не ранената си ръка като го попита защо плачеше.
Ким не му отвърна с нито дума, а просто се обърна на другата страна, продължайки да хлипа.
-Техьонг, на теб говоря! Защо плачеш?
-Заради теб! Защото си отвратителен. Държиш си зле дори с тези, които ги е грижа за теб!
Тогава Чонгкук се замисли, че бе заплашил Техьонг едва ли не с убийство в яда си, когато той се интересуваше от състоянието му. Почувства се зле затова погали рамото на Техьонг.
-Извинявай, Те! Аз не исках. Беше моментен гняв и ми падна пердето заради многобройните ти въпроси. Прости ми, не биваше!
-Не! Остави ме! - Техьонг отскубна ръката му от себе си и му обърна гръб.
-Техьонг, не прави така! Извиних се, какво повече искаш?!
-Да спреш да се държиш като кръгъл идиот с малкото, на които не си безразличен! Това е. А сега ако обичаш отиди и се занимавай с нещо друго, а не с м...
Тогава Ким усети силната ръка на Чонгкук, която обви ханша му и мигновено го обърна към себе си. Чернокосото момче долепи устните си до тези на другото момче без да мисли за последствия или за каквото и да е друго. Всичко се случи за частни от секундата.
В ума на Чонгкук се бе настанило само и единствено това колко меки всъщност бяха устните на по-малкото момче. Движеше ги сруещу другите такива и неусетно се пренесе в чужд свят, унасяйки се от приятния вкус на Техьонг.
Ким от друга страна стоеше като вкаменен и не смееше нито да отвърне, нито да отблъсне Кук. Знаеше, че бе безсилен пред него и във всички случаи щеше да е най-добре да се остави докато Чон не решеше да се отдръпне.
Но нещо в него сякаш потрепна, когато чернокосия вкара езика си в малката му устна кухина. Сякаш само с една единствена целувка, която получи от по-големия, успя да запали непознат, досега за него, пламък.
Усети едната ръка на Чонгкук да обхваща темето му, а другата бавно се спускане по гърба му, обвивайки се около него. Чон придърпа по-малкото момче по-близо до себе си, за да усети тялото му до своето.
Страстта, която Техьонг изпита в този момент от цялото удоволствие, което Чон му доставяше си каза думата и вече без да се противи му отвърна със същата доза желание, която и другият.
Вече всички бариери и за двамата бяха долу и съзнанията им бяха замъглени, заради случващото се. И двамата изпиваха взаимно своя въздух, но вече беше време да се отделят, за да си поемат глътка нов.
-Какво направи току-що? - Техьонг попита леко задъхан, още залян от екстаза, преживян преди секунди.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
