Death Wish || taekook

一百十六

Сокджин се прибра у дома без капка сила останала у него. Работата през изминалата нощ бе изцедила всичко от него. Но не толкова работата, колкото натрапчивите мисли за случката с Намджун.

Джин бе тотално объркан относно това, което му се случи. Не знаеше какво да мисли, а още по-малко какво да чувства. Определено имаше нещо към другото момче, което той все още не бе изяснил със себе си, но сега бе прекалено уморен, за да мисли над тези неща.

В кухнята напът към спалнията си срещна майка си.

-Добро утро, синко! - жената се усмихна насреща му и го прегърна.

-По-скоро лека нощ, но както и да е. - отвърна Джин в прозявката си.

-Тежка смяна, а? - жената повдигна едната си вежда.

-М! - отвърва и Ким.

-Почини си добре! Щом се събудиш хапни нещо и си помързелувай хубаво. - жената разроши косата на сина си.

Джин се запъти към стаята си, но се спря в момента, в който го осени мисълта за Намджун отново. Как въобще щеше да се наспи като не спираше да мисли за него?

-Мамо! - момчето се обърна към майка си, която тъкмо довършваше перфектния си кок и бе готова да тръгне за работа - Бързаш ли?

-Не, синко! Защо? - тя се обърна към него и го приближи.

Майката не можеше да различи дали трябваше да се притеснява за сина си, защото сънената физиономия прикриваше всякаква емоция, която Джин изпитваше.

Сокджин се настани на високите столове около плота, а майка му застана точно срещу него.

-Мамо, ти като психолог би трябвало да разбираш от тези работи! - Джин потърка очи раздразнено - Може ли да те питам нещо?

-Разбира се! - жената отговори без да се замисля.

-Колко време му е нужно на човек да се влюби? - брюнета я попита направо.

-Точно четери секунди понякога са напълно достатъчни да накарат човек да полудее от любов понякога! (4 sekundiiii shte sa mi nujni... ne se sdurjah srry) Но защо ме питаш това? - жената направи въпросителна физиономия, докато не започна да и просветваи широка усмивка малко по малко не измести нерабирателството от лицето и - Да не би моето момче да е хлътнало случайно? - тя го попита с игрив тон.

-Майко, това са пълни глупости! Знаеш, че аз съм човек, за който кариерата е много важна и това е единственото нещо около, което се върти света ми! Нямам време за глупости като любовен живот в момента!

-О, колко глупаво от твоя страна! - жената се начумери - Бива ли да затриеш щастието си само заради някаква си работа, Джини?

-Някаква си работа, за която пропилях 10 години и работа, за която давам цялата си енергия!

-Знаеш, че работохолизма няма да ти реши житейските проблеми! - госпожа Ким повдигна едната си вежда.

-Всъщност като се замислиш имам много време да си решавам житейските проблеми насаме със себе си в офиса ми, не мислиш ли?

-Джин! Упорито магаре такова! Искаш съвет от мен, а дори не ме слушаш какво ти говоря! - психоложката се ядоса.

-Извади късмет, че съм твърде уморен, за да водя спорове!

_____

za tezi ot vas koito vse oshte ne sa razbrali psiholojkata na tae e maikata na jin

_____