Death Wish || taekook

七十

Майката на Техьонг беше напът към кабинета на психоложката, при която бе записала час предната вечер.

Щом стигна до вратата на кабинета тя затвори очи, вдиша и издиша дълбоко преди да почука.

"Даън, правиш това за сина си!" - окуражи сама себе си.

След това почука и като чу благоприветливото "влез" от другата страна на вратата, тя най-после натисна дръжката и се озова в добрата атмосфера на кабинета на психолога.

-Здравейте, Даън! Заповядайте! - психоложката посочи диванчето, на което имаше няколко възглавнички -  Настанете се удобно! - отново повтори психоложката и този път майката се настани на неочаквано мекия диван, оставяйки чантата си настрана - Ще може ли да разговаряме на "ти"?

-Да... да, разбира се!

-Е, в такъв случай какво те мъчи, Даън?

-Аз... аз не знам откъде да започна...

-Откъдето пожелаеш! - жената се усмихна приветливо.

-Предполагам... предполагам гледате новини и... и сте чули за момчето, което след повече от половин година пуснато за изтриване най-после бе открито?

-Да, мисля, че се досещам. Ким Техьонг се казваше ако не се лъжа?!

-Да, аз съм майка му.

-Радвам се, че синът ти е бил намерен, Даън! Сигурно си се поболяла от притеснение през времето, в което той не е бил до теб, но най-важното е, че той сега е добре, нали така?!

-Потърсих професионалната ти помощ точно, защото Техьонг не е добре! Той сякаш не е моят син, не се държи както преди. Онзи престъпник Чонгкук му е размътил мозъка през времето, в което го е държал като заложник. Кой знае какво е правил със сина ми?!

-Това са само догатки, Даън! Не можем да бъдем напълно сигурни какво му е сторил! - жената отвърна - Би ли ми описала малко по-подробно поведението на сина ти? Какъв е бил преди и какъв е сега?

-Преди... преди - Майката заговори с носталгия, спомняйки си усмихнатия си син - Преди Техьонг беше енергичен, живееше за всеки момент и усмивката не напускаше лицето му, а сега... сега това негово аз сякаш е потънало в дън земя и няма и помен от него. Не желае да се храни или грижи за себе си. Отблъсква всички от себе си, дори най-добрия си приятел, Хосок, с който са отраснали рамо до рамо. Надеждата ми беше в Хосок, но Техьонг отпрати и него. Не желае да вижда никого. Затваря се в стаята си прекарва там дните си. Помогнете ми!

-Даън, ще трябва да се срещна лично с Техьонг и да разговарям с него на четири очи преди да мога да кажа какво можем да направим, за да подобрим състоянието му! - бяха последните думи на психоложката.

_____

dragi hora

iskam da otbeleja neshto vajno

otsega natatuk v istoriyata shte se preplitat dve syujetni linii — 1) sveta na taetae i 2) sveta na kookie

aide priyaten den

_____