Death Wish || taekook

一百

Господин Чон бе върнат в килията след доста обстоен разговор с униформените, заради опита му за бягство. Щом постъпи в килията усети, че очите на неговите съкилийници бяха впити в него и сякаш го налагаха само с поглед.

Господин Чон за пръв път през целия си живот се почувства не на място. Усети, че всичко и всички се бяха обърнали срещу него, а той не можеше да го контролира.

Може би беше време да смени стратегията си и да действа по различен начин.

Неговата цел бе да върне своята сила над останалите затворници и да срине очакванията на наперения си син. Планът му бе с пълна сила да заземи самочувствието на Чонгкук, като се отърве от всичко, което му доставя удоволствие, от всичко, което допринася за неговия комфорт.

За тази цел щеше да се отърве от приятелите му и така отново щеше да върне страхопочитанието върху останалите съкилийници и щеше да им покаже кой е шефът.

Този път всичко щеше да зависи само и единствено от него без да замесва други хора, за да бъде сигурен, че нищо нямаше да се провали. Беше повече от убеден, че всичко щеше да се получи. Беше...

***

Майката на Техьонг, госпожа Даън, влезе в спалнята, която споделяше със съпруга си.

-Скъпи, искам да поговорим. -жената се доближи до него.

-Даън, не съм в настроение за разговори в момента. Не искам да си изкарам яда на теб! - той отговори.

-Хьону, ако отбагваме темата проблемът няма да си реши от само себе си! - жената му отвърна - Нека решим какво ще правим с Техьонг!

-Той категорично отказва да разговаря с нас, в частност с мен! Аз какво мога да направя в такъв случай?

-Скъпи, смятам, че и ние като родители пропускаме малка подробност. - майката обяви, като получи въпросителен поглед от страна на мъжа си.

-Какво искаш да ми кажеш с това, Даън?

-Искам да ти кажа, че преди всичко ние трябва да бъдем хората, които да са до него в трудните моменти, а ние правим точно обратното-отдалечаваме се един от друг!

-Даън, той е този, който трабва да ни слуша! Както каза ние сме негови родители и следователно никога не бихме го подвели кое е добро и кое не е, а онова изчадие Чонгкук със сигурност не е в списъка с добрите!

-Нека поне за момент се опитаме да се поставим на негово място и да усетим света през него! - майката говореше все така загрижена за своя син - Нека опитаме да говорим с него и да го разберем. Той се нуждае от това, Хьону!

-Не мога да го разбера! Ума ми не побира как може да бъде упорит за нещо като това. Непреклонен съм! Точка!

-Но докато и двамата сте толкова твръдоглави след време няма да искате да се погледнете в очите дори, това ли искаш, скъпи?

-Синът ми няма да бъде с убиец! - това бяха последните думи на бащата преди той да се изправи и да напусне помещението, оставяйки съпругата си сама.

Майката легна и се сгуши в една от възглавниците, като заплака. Тя просто бе опитала да разубеди непреклонния си съпруг, бе се опитала да възстанови уюта и комфорта у дома, който си бе отишъл заедно със сина и, но уви това сега и се струваше толкова невъзможно.

_____

ЮХУУУ! 100 ГЛАВА!

_____