Death Wish || taekook

十七

-Чонгкук, не мисля, че е добре да тренираш след като все още ръката ти не се е възстановила напълно! - говореше Техьонг, но кой ли го слушаше.

Чонгкук бе твърдоглав и нямаше да се откаже само защото ръката му не бе оздравяла напълно. Да не беше накакъв мекошав?

-Чонгкук, чуваш ли какво ти говоря или приказвам на стените? О, извинявай те повече ме слушат! - Техьонг се изнерви, виждайки как ръката на Кук започваше да трепери.

-Техьонг, просто замълчи след като не разбираш нищо! - отвърна студено Чон и продължи да прави лицевите си опори, дишайки тежко.

-И какво по-точно не разбирам? - Те сбърчка вежди, а след това чу мъчителна въздишка да се изпуска от устните на другото момче.

-Ако беше като мен щеше да знаеш! Ако не
съм силен не мога да се бия, а от това зависи живота ми? Не искам да се излагам на риск, защото ръката ми просто е била простреляна! -той още веднъж въздъхна, след което се изправи и хвърли бегъл поглед към Техьонг - Просто ме остави да правя това, което знам! Може да дойде ден, в който ще разбереш защо върша всичко това, но това няма да е сега! - Кук закрачи към оръжията си - Сега легни и поспи!

-Ъмм... може ли... може ли целувка за лека нощ?

Лека усмивка се заформи на лицето на Кук след като бе чул това и все пак отиде до по-малкия и се наведе.

-Разбира се, че може! - Чон се приближи до него и разби устните им като ги задвижи.

Чонгкук отново усети това чувство в корема си, отново толкова непознато, но толкова приятно и желано от него. С всеки допир до другото момче той се пренасяше в друг техен свят и забравяше за всичките си грехове, спомени, за всичко, което можеше да му попречи да има Техьонг.

Техьонг постави ръцете си от двете страни на лицето на другото момче и задълбочи целувката им. Отхвърли всички натрапчиви мисли в този миг и се отдаде на момента, защото беше специален.

След като двамата се отделиха един от друг, задъхани и горящи от страст, Техьонг не почака повече и затова каза направо:

-Чонгкуки, имам въпрос? - Кук кимна и беше готов да отговори на всичките въпроси, които имаше по-малкия - Заедно ли сме? - освен на този.

Чон пусна по-малкото момче и му обърна гръб както винаги обичаше да прави. Нямаше представа как да отговори на въпроса му.

Единственото, което го интересуваше беше сигурността на Техьонг, каквато той не можеше да му осигури, заради омърсеното си минало и още по-омърсеното си бъдеще.

-Техьонг, аз не искам ти да пострадаш заради мен! А ако бъдеш с мен ще си винагш в опастност, а аз...

- Това не ме интересува, Чонгкуки! - Техьонг се премести върху другото момче, обкрачвайки го. - Зад всеки човек като теб седи дете, които имало тежко минало. Никой не е такъв просто така и аз зная, че ти си един прекрасен човек зад маската на това, за което се представяш!

-Техьонг ни не разбираш! - Чонгкук усещаше, че гласът му щеше да се пречупи всеки миг, ако Техьонг кажеше нещо повече.

-Бих искал да се опитам да те разбера, но в същото време не искам да те притискам да говориш за себе си без да бъдеш готов!

Чонгкук отбягваше погледа му, защото знаеше, че в очите на Техьонг щеще да намери онази загриженост, която винаги е търсел, но не е могъл да има. Чонгкук обви ръцете си около кръста на Техьонг, поставяйки главата си на рамото му.

-Явно се нуждаеш от прегръдка и малко тишина!

Думите на Техьонг автоматично успокоиха напрежението у Чонгкук и той видимо се отпусна в ръцете на по-малкото момче. Неусетно бе заспал в прегръдките му.

_____

zdaveite dragi hora

interesnata chast ot knigata e suvsem blizo

iskam sushto taka da vi popitam kak prepochitate glavite

po-kusi ili po-dulgi

chao i do chetvurtuk

_____

§§§