Death Wish || taekook

一百三十六

Минаха седмици след трагичната случка, която Кук бе преживял. Едва успя да се отърси от случилото се, но тъй като Техьонг бе неотлъчно до него това смекчи удара малко или много. 

Беше благодарен на брюнета, че се грижеше за него и бе му помогнал, когато най-много се нуждаеше. Двамта заминаха за Пусан, там където Кук бе решил да погребе баща си.

За Чонгкук родния му град бе много сив. Той го ненавиждаше от сърце и душа. Там той бе преживял най-трудното, сам и на улицата. 

От моментът, в който се бе преместил в Сеул, той си бе обещал, че никога повече няма да отиде по земите на родния си град. Но ето, че съдбата отново му показваше точно обратното.

Техьонг и той бяха единствените на погребението на баща му. Ким бе неотлъчно да приятеля си и бе неговата подкрепа. Виждаше, че Чонгкук преминава през труден период и знаеше, че той бе този, който трябва да му помогне отново да си стъпи на краката.

Бе денят няколко дни след погребението. Двете момчета прекарваха време заедно, почивайки си в дом под наем, който бяха наели за престоя им в Пусан.

-По-добре ли си, скъпи? - Техьонг погледна нагоре към Кук, след което отново се облегна на гърдите му. 

-Да! Да, по-добре съм! - усмихна се Чон и погали приятеля си, целувайки меката му кафява коса - Не знам какво щях да правя без теб, Техьонг! Наистина не знам! - каза отново Кук, продължавайки да милва по-малкото момче в прегръдките си.

-Чудя се, Чонгкуки... - Ким направи замислена физиономия - Защо не останем в Пусан? Тук като, че ли времето, начина на живот, хората, всичко е различно! Харесва ми.

-ТеТе! - Чонгкук привлече вниманието му - Знаеш, че не харесвам Пусан. Накъдето и да се обърна ме преследват спомени от младежката ми възраст!  Всичко тук ми напомня за най-тежките години от живота ми. Не знам дали е добра идея да останем... - каза несигурн Кук.

-Виж го от добрата страна! Можем да създадем нови и хубави спомени тук. Старите ще избледнеят с времето. Обещавам, че ще справим с това заедно! 

-Техьонги... - Чон го повика, като притеснението в гласа му все още бе доловимо. 

-Моля те, Чонгкуки! - Ким се качи отгоре му и го загледа с кучешките си очички.

-Това ли е, което искаш? - чернокосия не можеше да устои на чаровността на своя любим.

Техьонг закима, а Чонгкук се засмя на детинското му поведение.

-Добре тогава. Нека останем в Пусан! - усмихна се чернокосия и придърпа другото момче отново в прегръдките си, слевайки устните им в сладка целувка.