Death Wish || taekook

六十

Минаха седмици от делото по първа инстанция докато се уточни колко точно ще лежи Чонгкук. Техьонг и чичо му успяха да извоюват минимална присъда от 15 години, което бе нищо в сравнение с доживотната присъда, която много хора смятаха, че заслужава. Също така му бе наложен рецидив, което значеше, че повтореше ли своите грешки щеше да излежи двойно.

Чонгкук също не можа да повярва убедителни бяха в думите си чичо му и Техьонг, че да успеят да го оневинят максимално, въпреки всички негови зли действа.

Чонгкук бе обещал пред съда, че ще извършва обществено полезен труд, който ще допринася за по-бързото излежаване на присъдата му.  Сделката гласеше, че за два работни дни в полза на затвора получава трети като излежан. (сори, но малко лирическо отклонение; съжалявам, но на мен това ми звучи като "купи две и вземи едно безплатно", не знам за вас; край на лирическото отклонение)

Днес Чонгкук щеше да бъде преместен в друга килия, която щеше да споделя с други затворници в следващите години.

Караулите бяха хванали Кук и от всичките му страни вървяха по няколко униформени, за да бъдат сигурни, че няма да им се изплъзне. Но Чон бе слаб, освен психически и физически. Бе се отпуснал в ръцете на властта и те поемаха по-голямата част от тежестта му.

Най-после пристигнаха до крайната килия, която изглежда не беше празна, а дори напротив-бе сравнително запълнена с доста затворници. Чонгкук осъзна, че щеше да споделя килия с група престъпници, което не му се понрави.

Предпочиташе да бъде сам, затворен между четири стени, осмисляйки до последния детайл как щеше да прекара и последния си ден в тази килия. И колкото и подлудяващо да звучеше това, той го предпочиташе.

Сега му се налагаше да бъде с хора, които бяха досущ като него,които щяха да му напомнят за миналото му, от което той така упорито се опитваше да избяга, да превъзмогне и забрави.

Но Чон знаеше, че то бе неразделна част от неговата същност и дори някога да поискаше да се промени, в своята история той щеше да остане като убиец с опетнено минало.

Опетненото му минало, което не пропускаше да му напомня всеки ден що за беше. Миналото, което не спираше да се връща. Миналото, от което зависеше неговото бъдеще.

Караулите го тикнаха в килията му и един от тях му каза последни думи:

-Ще си имаш компания, с която да можеш да обсъждаш бягството си! - иронично отбележи униформения, бутайки го в килията.

Чонгкук залитна напред и едва успя да се задържи на краката си така, че да не падне. Пое си дъх и вдигна глава, и очите му обходиха килията малко по малко.

Той погледна напред и видя съкилийниците си, които стояха учудени, гледайки го. Всеки до един беше чувал за него и за всичко, което бе извършвал. Също това колко ловък бе, че винаги успяваше да се измъкне от лапите на властта и сякаш не им се вярваше, че той бе завършил на същото място, на което и всички те.

Измежду струпалите се престъпници си проправи път един по-специален. Изглежда бе внушителен, защото никой не посмя да му каже каквото и да е.

Чонгкук погледна в очите на вече появилия се най-отпред човек. Това бе човекът, който той най-малко се нуждаеше да види тук и сега, за напред също.

Адреналинът започна да изпълва тялото му и той стисна ръцете си в юмруци така, че да не направи нищо, за което по-късно би съжалил.

Мъжът се подсмихна с половинчата усмивка на лице. Това изкарваше Кук извън релси, не знаеше до кога търпението му щеше да издържи, а бяха минали едва няколко минути откакто бе постъпил официално в затвора.

Въпросния мъж започна с бавни крачки да приближава чернокосия, гледайки в очите му.

-Чонгкук!

_____

lmao tazi glava stana dulga

koi mislite che e tozi chovek?

i

btw gledate bangbangcon?

neveroyatni saa

_____