Death Wish || taekook

九十二

Техьонг се бе събудил преди всички и рано сутринта бе тръгвал към централния сеулски затвор. Днес бе ден за свиждане и той нямаше търпение да се срещне с Чон. Бе излязъл сравнително рано от дома си, за да избегне чакането в стаята за свижадне.

Щом пристигна в затвора незабавно се запъти към мястото, на което бе отишъл предния път.

-Добро утро, господин полицай! Аз съм Ким Техьонг, дошъл съм за свиждане на Чон Чонгкук! - Техьонг се обърна към един от първите униформени, които срещнаха очите му.

-Седнете и почакайте, докато го доведем! Ще Ви повикаме. - каза мъжът и се отдалечи от русокосото момче, тръгвайки към килията, в която бе Чон.

Техьонг седна на пейките, където седяха още няколко човека и почака търпеливо, като телефона му запълни времето, в което трябваше да чака. Разглеждаше социалните мрежи и отговоряше на съобщенията, изпратени му от негови приятели.

Скоро друг мъж в униформа се върна, заставайки пред Техьонг.

-Вие ли сте Ким Техьонг за свиждане на Чон Чонгкук? 

-Да! Аз съм! - Техьонг потвърди, прибирайки се мобилния си телефон в задния джоб.

-Господин Чон Чонгкук, отказа свиждане с вас.

-Това не може да бъде вярно! - Техьонг подмина полицая, продължавайки напред.

-Господине, къде отивате? - полицаят тръгна по стъпките му, дърпайки блондина в противоположната посока, но Техьонг бе прекалено устремен, за да се поддаде на виковете и упорстването на просто един полицай.

Ким продължи да върви напред, като беше решен да се срещне с Чонгкук на всяка цена и да разбере какво не бе наред.

-Господине, това е забранено! - викаше караулът - Ще извикам полиция ако не се върнете обратно!

Техьонг сякаш не отчиташе заповедите на униформения мъж, а бе твърдо решен да постигне целта си.

-Стража! - викна караулът и след миг вече дозина полицаи тичаха по петите на блондина, предизвиквайки суматоха в затворническия коридор.

Техьонг се опитваше да види имената на хората, изписани под номера на всяка килия, за да разбере къде бе Кук. Във всеки случай нямаше да се откаже точно тук и сега.

-Господине, това е строго забранено! Спрете да бягате и няма да има последствия! 

Техьонг не се интересуваше от последствията, които щяха да настъпят, заради неговата твърдоглавост. Най-после очите му зърнаха името на Чонгкук из всички други имена, изписани на таблото.

В този момент килията бе отворена и извеждаха един затворник за свижадне и той без да се замисля избута униформените и нахлу вътре с гръм и трясък.

От устние му се изпусна мъчителен стон, последван от опита му да възстанови дишането си.

-Чонгкук! - погледът му затърси фигурата на чернокосото момче, като отчаяно се надяваше, че щеше да го срещне.

_____

otivammmm na july morningggg
_____