Death Wish || taekook

一百二十二

*7 години по-късно*

Последните няколко години Техьонг бе прекарал в Париж с брат си и сестра си. Вече бе завършил университет и квалифицирал се с докторантска степен като психотерапевт.

Ученето и почасовата работа заемаха по-голямата част от ежедневието му. Тъй като той бе единствения пълнолетен сред тях тримата бе и отговорен да изкарва пари, за да живеят добре. Родителите им също помагаха финансово, когато се наложеше и за изминалите седем години те посещаваха децата си във всеки удобен момент.

Техьонг бе променил своя външен вид, като започнем от новия му винтидж начин на обличане до вече тъмнокафявата му коса, която се спускаше на небрежни къдрави букли по врата му. Изглеждаше като напълно променен човек, но всъщност бе същия Техьонг какъвта всички го познаваха. 

Отношението към баща му не се бе променило за всичките тези години и продължаваше да бъде все така студено и враждебно. Хьону много пъти се бе опитвал да го убеди, че няма причина да му се сърди, но младото момче отказваше да се съгласи. Държеше на своето и отстояваше позицията си. Бе непреклонен да се съгласи с казаното от баща му и затова щеше да се бори за любимия си каквото и да му кастваше това.

На Техьонг му бяха отнели купища безсънни нощи, изпълнени с мисли, страдание и сълзи. Но дълбоко в себе си знаеше, че мъките му ще намерят своя край все някога. Молеше се това да бъде по-скоро.

Мислите за Чонгкук изпълваха дните на Техьонг. Това беше единственото му останало след като нямаше никакъв контакт с чернокосия. Ден и нощ се питаше дали другото момче бе добре, дали се справяше, дали му лиспваше така силно както той на него? Питаше се дали още го обича, още го иска и дали душите им тръпнеха една за друга?

Техьонг можеше да разбере това само по един начин. Видеше ли Кук веднага щеше да разбере дали тръпката между тях все още я имаше. Или хората неслучайно са измислили поговрката "Далеч от очите, далеч от сърцето".

Тъмнокосото момче бе оставило багажа си в кухнята, съобщавайки на брат си и сестра си да отседнат за известно време при леля им и чичо им. Обясни им, че су налага да замине обратно в Корея, молейки ги да пазят в тайна това от родителите им.

Бе ден преди рождения ден на Техьонг, но по-важното бе, че бе ден преди освобождаването на Чонгкук от затвора. Ирония, но и голям подарък бе за Ким да освободят чернокосия на рождения му ден.

Сега младото момче чакаше своя полет, като поглеждаше часовника си през минута. Потропваше нервно с крак, докато се оглеждаше на всички страни, забелязвайки как хора бързаха от вскички посоки да не изтърват полетите си.

Техьонг бе притеснен, но знаеше, че всичко зависи единствено и само от него. Той въздъхна и разтри слепоочието си, защото пронизващото главоболие не му даваше и секунда спокойствие от седмици наред.

-Моля пътниците за Сеул, Южна Корея да се насочат към чекинга, пътниците за Сеул, Южна Корея да се насочат към чекинга! Благодаря! - обяви женски глас на спийкъра.

Техьонг се изправи, хвана багажа си и затвори очи, поемайки си дълбоко дъх. Отвори очи и пое напред към тайното си завръщане, пое отново по пътя на любовта, там където бе оставил сърцето си.

_____

:⁰
_____