Death Wish || taekook

九十三

Чонгкук лежеше облян в сълзи, отблъсквайки всеки, който искаше да говори с него. Нуждаеше се от тишина, която да му бъде от полза, за да събере и подреди мислите си.

Силният шум от отварянето на килийната врата дори не успя да привлече вниманието му, но...

-Чонгкук! - той чу до болка познатия му глас, който го изкара от транса на сълзите му, карайки го да се изправи на секундата.

През погледа му седеше Техьонг, който се оптиваше да си поеме достатъчна доза въздух, че да възстанови нормалното си дишане. Бузите му се бяха зачервили от цялото това тичане, а очите му блестяха като за последно.

Миг по-късно Техьонг се хвърли в прегърдките на чернокосия, обвивайки ръцете си около врата му. Постави главата си на рамото му и усети от аромата му, който за секунда успя да го успокои.

-Техьонг! - Кук също не остана по-назад и зарови главата си във врата на малкото момче, като ръцете му бяха обвити около талията му - Техьонг, опасно е! Какво правиш тук? 

-Ти... ти не пожела да се видим! - Те проплака - Не искаш ли да ме виждаш вече? Не ме ли обичаш вече? Друг ли намери? Омръзнах ли ти? - Ким бе на ръба да се разплаче и гласа му го издаваше.

-Какви ги говориш, Техьонги? - Кук се отдръпна от прегръдката им, като очите му се срещнаха с тези на Техьонг, от които се отрони една сълза.

Чонгкук избърса сълзата спуснала се по бузата на русокосото момче и го придърпа по-близо до себе си.

-Аз те обичам, Техьонги! И винаги ще те! - прошепна Чонгкук преди да слее устните им в едно.

Дългоочакваната тръпка заля и двамата и спокойствие се разля из телата им в момента, в който можеха да усетят близостта на другия.

Момент по-късно униформените нахулха в помещението и за части от секундата отскубнаха Техьонг от чернокосия. Ким буйстваше, опитвайки се да се освободи от силния захват на полицията, която го държеше настрана от Кук. 

-Пуснете ме! Не ме докосвайте! - викаше, но протестите му не бяха чути - Чонгкук, помогни ми! Моля те, помогни ми!

-Съжалявам, Техьонги! - Кук стоеше неподвижен, а погледът му бе изпълнен с тъга и мъка - Така е по-добре и за двама ни!

-Не! Не е по-добре! Какви ги говориш? - това бяха последните думи на по-малкото момче преди караулите да го изкарат от килията насилствено и да го поведат надолу по коридора.

_____

vsichki ho preduseshtaha
_____