Death Wish || taekook

八十

-Имате 20 минути!

Двете момчета хванаха телефонните слушалки, които им позволяваха обратна връзка с другия.

-Чонгкук! - изрече Ким.

-Техьонг! - отвърна със същото желание в гласа си Кук.

-Как си? Добре ли си? Кажи ми! - Техьонг го заля с въпросите си - Как минават дните ти тук в затвора?

-Минават все някак... дните ми без теб са всичките до един меланхолични и монотонни. - изрече по-големия, като тъжната нотка в гласа му беше доловена от Ким.

-Не откри ли приятели? Нямаш ли с кого да си говориш? - Техьонг попита загрижено, надявайки се на положителен отговор от страна на Чон.

-Знаеш, че не съм от хората, които се сприятеляват лесно! -отвърна му Чонгкук, откъсвайки поглед от изящното лице на русокосото момче - Но един от затворниците, Намджун, той... той непрекъснато е около мен от момента, в който постъпих в затвора и ме окуражава.

-Нуждаеш се от това да бъдеш окуражаван?! Случило ли се нещо? - Техьонг попита леко обезпокоен.

-Техьонги, нали знаеш каква ирония е това живота?! - попита реторично Кук и преди да продължи погледна надолу и след това отново върна очите си на Ким - Споделям една килия с баща ми. - Чон отново сведе глава, а Техьонг, чувайки това сметна за редно да запази рогатните към съдбата за себе си.

-Няма ли... няма ли възможност да те преместят в друга килия?

-Не искам, ТеТе! - отвърна Чон, като се опита да се усмихне през всичката болка, която изпитваше - Не искам, защото по този начин ще покажа, че съм слаб и той ще продължи да живее с мисълта, че все още се страхувам от него, което далеч не е така! Ще приема това като предизвикателство и ще се боря за честта и достойнството си в този затвор. - каза на един дъх Чонгкук.

-Както прецениш, Чонгкуки! Искам само да знаеш, че аз вярвам в теб с цялото си сърце и съм повече от убеден, че ти ще се справиш! - Техьонг отвърна  усмихвайки се топло насреща му.

-Благодаря ти, ТеТе! - Кук, чувайки това му отвърна със същата усмивка - А какво прави моето момче? Как прекарва своите дни? Грижи ли си за себе си както ми обеща?

-Ами - Техьонг сведе глава, спомняйки си как бе прекарал последните си няколко дни.

Чонгкук усети притеснението у другото момче и веднага долови, че нещо не беше наред.

-Техьонг, погледни ме в очите и ми кажи какво се е случило! - Чонгкук му каза със заповеднически тон през слушалката, но загрижеността можеше да бъде доловена от гласа му.

Блондинът така и не вдигна очи, за да ги срещне с тези на Кук, като главата му остана сведена надолу. За Чонгкук вече бе повече от ясно, че нещо не беше както трябва и той на всяка цена щеше да разбере какво се случваше с любимия му.

От друга страна Техьонг смяташе, че за чернокосия бе по-добре да не разбира през какво преминаваше и как си чувстваше, за да не го притеснява допълнително, но не осъзнаваше, че точно това всъщност правеше като си мълчеше и криеше чувствата си.

_____

zdraveite

mnogo vi blagodarya che subrahme 20K

ocenqvam vsqko edno prochitane i vseki edin vot

obicham vi ❤❤❤

_____