Death Wish || taekook

六十四

Намджун и Чонгкук се разхождаха в градината на затвора. Въпреки, че бе затвор, градината бе добре поддържано място за почивка.

Много затворници бяха навън, за да повишат малко чист въздух или просто да разнообразят сивото ежедневие от скучната килия.

Повечето от тях гледаха към Кук със страх и уплах. Неговото име бе най-нашумялата тема в целия затвор през последните дни, затова и всички бяха много учудени да го видят. Шушукаха си разни работи по негов адрес със своите съкилийници.

Това не остана незабелязано от Чонгкук, но не беше причина за това той да се притеснявал. Не беше нещо ново, бе свикнал да бъде в устата на хората.

-Е, как ти се струва килията? - Намджун най-после реши да развали тишината, по този начин вадейки чернокосото момче от мислите му.

-Ти как мислиш? - озъби се Кук насреща му.

Бе бесен и изглежда не можеше да контролира себе си. Но Намджун нямаше вина за нищо от това, което му се случваше, а може би просто искаше да бъде любезен и да намери нов приятел.

-По-кротко, братле! Осъзнаваш, че не съм срещу теб и няма да ти сторя нищо, нали?! Не ме нападай! - Джун му отвърна веднага след като бе чул хапливия тон на другото момче.

-Аз... съжалявам! - Кук разтри слепоочията си - Не исках да повишава тон... просто тези дни съм много объркан.

-Мисля, че мога да те разбера! Всеки е така в началото!

- Не знам дали взех правилното решение като се предадох... Не знам дали взех правилното решение да оставя Техьонг просто така... Не знам, не знам и пак... не знам! - Кук обхвана темето на главата си и започна да скубе тъмните си кичури - Но... вече е прекалено късно да направя каквото и да е! - говореше Чон, а Джун просто го слушаше и не задаваше въпроси, защото виждаше, че Кук се нуждае от приятел, който да го изслуша и той бе единствения, който можеше да го подкрепи.

-Спокойно! - каза Ким и го потупа по гърба - Ще дойде ден, в който ти и който и да е този Техьонг ще бъдете щастливи!

Сякаш тези думи магически успокоиха Кук и го накараха да се отпусне, сдържайки сълзи, които се бяха насъбрали в очите му.

Не можеше да бъде слаб! Не трябваше да бъде слаб, поправка! Не и сега, не и тук!

***

Бащата на Чонгкук стоеше, облегнал се на дограмата на прозореца, гледайки през него как сина му и Намджун се разхождаха из градинката.

Беше изключително изненадан да види как Чонгкук бе успял да намери човек, с който да общува дори тук в затвора при това човекът, който Чонгхуан най-много ненавиждаше, а това бе именно Ким Намджун.

-Това малко недорасло хлапе какво си мисли, че прави?! - говореше сам на себе си по-възрастния Чон, като присвиваше очи от гняв - Няма да стане така! - ядоса се той.

Нямаше да позволи на сина си своеволия на негова територия. Тук той си бе изградил име и нямаше да позволи на никого, най-малко пък на Чонгкук, да развали имиджа му пред другите затворници.

-Джимин! - викна той, а другото момче се яви пред него за секунди - Знаеш колко те уважавам, нали така?!

-Да, господин Чон!

-Ще ми бъде нужна помощта ти! - по-възрастния се усмихна и в усмивката му се четеше злобата, която изпитваше.

След това отново погледна през прозореца само, за да види как Джун бе прегърнал Чонгкук.

-Ще видиш ти кой е Чон Чонгхуан! - прошепна под носа си достатъчно тихо, че Джимин да не го чуе.

_____

sujalqvam za kusniya update

_____