Death Wish || taekook

六十八

Хосок вечеряше заедно с родителите си. Както през последните месеци, днес не беше по-различно. Той ровеше в чинията си с храна сякаш търсеше нещо, сякаш търсеше отговора на въпросите си.

-Хосоки! - по-голямата му сестра го повика - Отново ли си мислиш за него? - тя попита, а той кимна леко.

-Не мисли за него, той... той със сигурно е добре! Не се притеснявай, нищо лошо не му се е случило. - майката се обърна към сина си.

-Майко, казваш ми да не мисля за най-добрия си приятел, с който сме отраснали заедно?! Техьонг е един от най-скъпите хора в живота ми... Как е възможно да не се притеснявам? - намръщи се Чонг.

-Откакто той изчезна ти не си същия, Хосок! - майка му уточни - Не виждам твоята усмивка толкова често, не те чувам да се смееш, не...

-Не можете да искате това от мен... всичко ще бъде както преди само като се уверя, че Техьонг е добре! - възкликна Хосок.

Майката изпусна тежка въздишка, примирена с факта, че Хосок беше притеснен за най-добрия си приятел.

От друга страна сестра му беше тази, която го разбираше и му съчувстваше. Тя перфектно осъзнаваше, че по-малкият и брат имаше нуждата да не бъде притискан в момента, защото отлично знаеше, че загубата на Техьонг го бе сринала напълно.

"Добър вечер в късната емисия на новините по канал първи!" - чу се гласът на репортеркато по телевизията - "След дълги месеци издирване на безследно изчезналото момче с име Ким Техьонг, то бе намаренено. Родителите и негови близки помолиха за дискретност по случая до края на делото по трета инстанция, което приключи приключи преди няколко дни! Обвинен по случая за изчезването на младото момче е серийния убиец и добре познат на всички престъпник - Чон Чонгкук! Повече подробности след малко по новините на канал първи!"

-Хосок! - баща му го повика - Виж репортажа! Техьонг е намерен!

Най-младият член от семейство Чонг обърна погледа си към телевизора само, за да види хубавата вест по новините.

Усмихвата на лицето му не закъсня и очите му се разтвориха широко.

Той стана от стола си и се затича към антрето, където за секунди се обу и облече. Изхвърча от вкъщи без да казва нищо, като вратата се тръшна след него.

След малко той вече бе излязъл от входа на блока си, напът към апартамента на Техьонг. Благодареше, че не живееше далече от дома на приятеля си, а само на няколко пресечки, които измина в рамките на петнадесет минути.

Когато вече се намираше пред блока на блондина, той не загуби и секунда повече, а започна да изкачва стълбите, докато не застана пред вратата, на която имаше окачена табелка с надпис на нея "семейство Ким".

Без да се колебае дали ще притесни семейството в този късен час, той натисна звънеца настоятелно.

Миг по-късно майката на Техьонг отвори вратата широко, срещайки погледа си с този на Хосок.

-Техьонг! - Хосок не каза нищо повече, а си проправи път през майка му навътре в къщата.

Най-после щеше да види Техьонг, да го прегърне и да му се скара лично, заради притеснението, което му бе причинил през всичките тези месеци.

Но дали щеше да срещне Техьонг такъв какъвто го познаваше?

_____

today's tea
_____