Death Wish || taekook

一百三

Времето за русокосия минаваше бавно и мъчително като с всеки изминал ден ставаше все по-зле. От известно време Техьонг страдаше от остра мигрена, която не му даваше мир ношно време, съпроводена с умора и безпокойство.

Бе се завърнал у дома си само заради непрестанните молби от страна на майка му. Но дори вече вкъщи момчето не допускаше никой до себе си. 

Майка му бе безсилна пред състоянието на сина си и не можеше да направи нищо друго освен да се примири със случващото се. Даън страдаше за сина си, а бащата не можеше да си намери място от нерви. Братът и сестрата на блондина също се опитваха все така упорито да разговарят с него, но Техьонг не искаше никой при себе си.

Предпочиташе самотата, настанила се в малката му стая. Избираше уединението, като отбягваше всеки с кратки отговори и без много обяснения.

Редовно посещаваше психоложката, но тя не правеше нищо повече от това да наблюдава как състоянието на момчето се влошаваше с всеки следващ сеанс, който провеждаха. За нея бе и още по-тежко да го вижда така обезкуражен, загубил надежда и изпаднал в малодушие. Тя беше тази, която трябваше да му помогне, но не можеше защото Техьонг не и даваше тази възможност.

 Госпожа Ким бе направила базов психологически профил на момчето, по който се наложи да му бъдат изписани медикаменти за поддържане на безпокойството, неспокойния сън и умората в крак поне доколкото бе възможно.

Госпожа Ким бе говорила много пъти с майката на Техьонг, а тя горката се опитваше да предаде това на съпруга си. Бащата бе склонен да направи компромис за сина си само защото бе притеснен състоянието му да не се влоши.

От дълго време насам русолявото момче не бе сядало на вечеря със семейството си, но тази вечер ги бе удостоил със своето присъствие.

Хьону най-после се реши, че живота няма да му дава вечни шансове за разговори със сина му и още повече часовникът с обратно броене отброяваше моментите, които господин Ким губеше със сина си.

-Сине, не ти ли харесва какво съм сготвила? - пита загрижено майката.

-М. Харесва ми. - кратко и ясно отговори.

-Техьонг, кога ще започнеш да разговаряш с нас като с нормално семейство? - бащата попита възмутен.

-Когато премахнеш ограничителната заповед в затвора за мен и мога да посещавам Чонгкук! - Техьонг вдигна поглида си и погледна баща си в очите.

Последва кратка, но изпълнена с много мисли тишина. Баща и син не отделяха очи един от друг, сякаш така говориха без да отронват нито дума.

Първи прекъсна очния контакт господин Ким с думите:

-Това ли е което искаш?

_____

Здравейте!

Искам да благодаря на всеки един от вас, че направихте тази историята най-прочитаната, най-гласуваната ми и с най-много коментари история.

Невероятни сте!❤  
_____