Death Wish || taekook

八十九

След още няколко минути вървене в пълна тишина, караулите и Чонгкук стигнаха до едно помещение, което приличаше на стая за разпит, но не беше. Тикнаха го вътре и други двама насила го накараха да седне. Пред него седеше мъж със затъмнени очила.

-Здравей, Чонгкук! - поговори мъжът, като свали затъмнените си очила.

-Кой сте вие? - Чонгкук се начумери.

-Все си мислех, че ще се досетиш кой съм! - мъжът го прецени с поглед - Аз съм бащата на Техьонг!

Чонгкук остана меко казано изненадан. Не бе очаквал да бъде свикан да говори очи в очи с бащата на блондина.

-За какво ме повикахте тук? - Чон попита, имайки опасенията, че не еше за нищо хубаво.

-Бъди търпелив и следи мисълта ми! - мъжът каза, а Кук кимна насреща му - Миналата седмица сина ми е дошъл на свиждане при теб...

-Да, дойде!

-Не ме прекъсвай! - сряза го господи Ким, аслед това продължи с мислъта си - Н удобрявам това да поддържате контакт! Опитах се да говоря с Техьонг, но той не се разбира и не спира да повтаря, че те обича и подобни глупости!

-Но той наистина ме обича, така както и аз обичам него! - Чонгкук отново прекъсна господин Ким.

-Мълчи! - чернокосия получи шамар зад врата от един от караулаите.

-Всички тези лигави неща и лъжи за това, че се обичате до полуда ще приключат! - бащата на Техьонг каза сериозно, взирайки се в очите на Кук.

-Какво искате да кажете с това, господин Ким? 

-Че повече не желая да се срещаш със сина ми, това искам да кажа! - униформения каза остро, пояснявайки на момчето пред себе си.

-Какво ако не желая да се съглася с това? - Чон реши да се опълчи, но насреща си получи само ироничен смях от страна на Хьону.

-Ако не желаеш да се подчиниш... - Ким се приближи до чернокосия, хващайки го за затворническата униформа - Ако не желаеш да се подчиниш, аз лично ще се погрижа да не видиш бял ден в този затвор! - бащата на Техьонг кза възможно най-тихо, така че никой друг освен Кук да не го чуе.

След това пъсна униормата му, като се изправи и напусна помещението с гръм и трясък.

Чонгкук остана сам, отново... Беше бесен на самия себе си, че нямаше силата д се опълчи на бащата на Техьонг. Но дълбоко в себе си знаеше, че Хьону бе прав и прави всичко това единствено и само в полза на сина си.

А може би така щеше да е най-добре за всички. Щеше да страда, но колко дълго можеше да продължи неговото страдание?

Чонгкук се изправи и бе готов да бъде върнат обратно в килията си. Трябваше му време, в което хубаво да обмисли казаното от бащата на Техьонг. Трябваше за напред да свиква с мисълта, че Техьонг нямаше да бъде негов.

_____

sled dve glavi q&a

luv ya
_____