Чонгкук огледа няколко магазина и всички бяха празни и продали почти всичката храна. Тогава Чон осъзна, че бе неделя и затова магазините бяха оголени. Щеше да дойде утре, когато щяха да бъдат заредени и да преливат от стока.
Реши, че е безмислено да обикаля около празните стелажи, затова щеше да се задоволи само с едно качествено червено вино, което купи. След това се качи и подкара колата към имението.
За около половин час вече бе паркирал колата и излизаше, държейки виното в ръка. С влизането през вратата бе посрещнат от мъчителните стенания на Техьонг, който не спираше да повтаря, стенейки името му.
-Чонгкук! - крещеше блондинът.
Чонгкук не се сабу дори, когато вече изкачваше стъпалата, които водеха към стаите горе.
Чонгкук си мислеше, че Техьонг отново сънува един от онези свои страшни сънища, но в момента, в който влезе в стаята и погледа му срещна ужасяващата гледка на това как Мин се бе надвесил над Техьонг, готов да навлезе в него, не помисли за последствията, а разби бутилката вино в главата на Юнги.
Стъклото се пръсна на парчета и червената течността се стече навсякъде. Юн падна на леглото, не успял обаче да изпадне в безсъзнание.
- Не докосвай, Техьонг никога повече, копеле такова! - Кук го хвана за яката на неизгладената му риза и удари главата си в неговата, след което последваха редица шамари, удари, нападки и много обиди и ругатни по адрес на Юнги.
-Мога да те убия на момента, осъзнаваш ли го? Осъзнаваш ли какво съм способен да ти причина и то без да ми мигне окото?! - Чонгкук продължи да го удря без да се интересува дали щеше да убие другия.
В очите на Чон той напълно си го заслужаваше. Гледката от преди секунди бе замъглява съзнанието му, карайки го да действа без да мисли.
-Никога повече да не си докоснал Техьонг дори и с перо! Ясен ли съм?
Мин не отговори, защото бавно започваше да се отпуска в ръцете на чернокосия.
-Попитах нещо! - Кук крещеше, а вените на лицето и ръцете му бяха изпъкнали от яд - Ясен ли бях? Или да те довърша тук и сега? - Чон извади пистолета си и опря дулото му на брадата на Мин.
-Ясен беше! - след тези думи Кук го изтресе на леглото с всичка сила.
Погледна към мястото, на което до преди малко бе Техьонг, но него го нямаше.
Той бе изтичал в тоалетната и в момента триеше горчивите си сълзи, затова че не можа да защити мъжкато си достойнство.
Кук веднага проследи звукът на хлипанията му, които го отведоха право до банята, където се бе затворил Техьонг.
-Техьонг! Техьонг, добре ли си? - Чон се долепи до вратата, започвайки да тропа по нея, но не чу нищо повече от още повече хлипания от страна на Ким - Техьонг, отвори ми вратата! Моля те! Не биваше да те оставям с Юнги в една къща, въобще не ми беше минало през ум, че той би направил нещо подобно с теб! Наистина!
- Кук, махни се! Най-малко бих искал да видя теб в момента! - изрече Те и отново се задави в сълзите си и изпадна в неудържим плач.
- Но защо?
-Разбрах достатъчно!
-Какво?! Не разбирам! Какво си разбрал? Какво ти е казал Юнги? Кажи ми, за да отида и да му досчупя празната глава!
- Чонгкук, разкарай се!
-Техьонг, вълнува ме как си! Какво ти направи онзи празноглавец?
-Чонгкук, какво не разбра от това да се махнеш! Не се прави на загрижен като не си!
-Какво?
_____
olyah se mai, a¿?
malko kusen update sorry not sorry
Ups! Ten obraz nie jest zgodny z naszymi wytycznymi. Aby kontynuować, spróbuj go usunąć lub użyć innego.
