Death Wish || taekook

七十八

Техьонг вървеше устремено към спирката. Бе на път към затвора, имаше намерението да отиде и да се види с Чонгкук.

Разбира се не бе споменал нищо от това на родителите си, защото отлично знаеше, че няма да допуснат да продължи да има контакт с чернокосия, макар и минимален такъв като този.

Съща така Техьонг бе убеден, че това няма да остане скрито, защото колегите на баща му със сигурност нямаше да пропуснат да го уведомят, че той е бил там за свиждане с Чонгкук. Но това не му пукаше особено.

Важното за него бе да види Кук и да разбере дали е добре тук в затвора. Искаше да знае как прекарва дните си и дали е открил нови приятели.

Липсваше му.

Липсваше му всяка една частица от тялото на Чон.

Липсваше му да чува гласа и нежния му, но в същото време мъжествен тембър, който галеше ушите му.

Липсваха му нежните ласки рано сутрин, които го събуждаха с усмивка на лице.

Липсваше му любовта на Чонгкук.

Автобусът го закара няколко пряки преди затвора и той трябваше да извърви пътя.

Музиката от слушалките бучеше в ушите на русокото момче и той ходеше бързо, какъвто бе и ритъмът на музиката.

Не му отне много, за да престъпи прага на затвора. Очите му затърсиха караул, а щом го откриха краката му бързо го отведоха до него.

-Добър ден! Идвам за свиждане на Чон Чонгкук!

-Ще трябва да почакате, тъй като всички места в стаята за свиждане в момента са заети. Ще ви извикаме, когато се освободи. - караул му каза и Техьонг се настани на един от столовете, на които бяха седнали и други чакащи своя ред.

Техьонг тръпнеше в очакване и пеперудите в корема му го караха да изпитва неописуема еуфория. Макар, че щеше да види Чон през стъклена преграда и да чуе гласа му през телефонна слушалка, русокосия бе повече от щастлив. Това бе последната му останала възможност и той щеше да се възползва.

Най-после чу името си и се изправи, следвайки караула до стаята предназначена за свиждания със затворниците.

Настани се удобно и зачака да доведат другото момче, като пръстите му потропваха по масата неспокойно, показвайки колко изнервен беше.

Най-после двама караули изведоха Чонгкук от килията и го оставиха да седне.

-Имате 20 минути! - спомена един от униформените.

_____

dali tazi istoriya moje da stigne 20K do 80 glava (2 more chapters left)

_____