Death Wish || taekook

五十四

-Синко! - мъжът пое Техьонг в обятията си, като все още не можеше да се нарадва на мисълта, че синът му бе открит невредим, жив и здрав - Синко, толкова ни изплаши! Какво ли не ни мина през главите на мен, майка ти, брат ти и сестра ти! Всички бяхме толкова притеснени. За момент... за момент си помислихме най-лошото!

Техьонг стоеше мирен в прегръдките на баща си, като погледа му се бе спрял на случайна точка от помещението. Изражението му бе празно и в него се четеше само болка от преживяната агония. Мълчеше и не обелваше дори и дума, защото сметна това за най-правилно сега.

-Синко, къде беше? С кого? Какво правеше през цялото това време? Добре ли беше? - баща му го заля с градушка от въпроси, на които Техьонг нямаше желанието да отговоря точно сега.

-Добре бях! - отговори сухо той, като тембъра на гласа му бе по-нисък от обикновено.

Бащата се отдели от сина си само, за да погледне в очите му, в които без да ти трябва много, можеше веднага да разбереш, че нещо не бе наред.

-Синко, при кого беше? Защо избяга без да ни кажеш нищо? - бащата питаше упорито и бе достатъчно настоятелен, че да го разпитва докато Техьонг не изплюеше камъчето.

-Те не ти ли казаха? - Техьонг кимна с глава към колегите на баща му, които ги наблюдаваха през стъклото, което делеше двете помещения.

Господин Ким се обърна към колегите си, които бяха залепили любопитните си носове за прозореца. Комисар Ким махна с ръка в знак да се разкарат, а те не се противиха и напуснаха другото помещение.

-Не, сине! Нищо не ми казаха. Разбрах само и единствено, че си добре и си намерен и не почаках да чуя нищо повече. Просто исках да се уверя със собствените си очи, че всичко е наред с теб!

Бащата гледаше с надежда към сина си и с толкова много радост, но не виждаше същото в Техьонг. Блондина бе някак изморен и изтощен.

Може би беше измъчван?

Изглеждаше сякаш всеки миг щеше да заплаче.

Може би го болеше?

Изглеждаше разбит, отчаян и останал без капка надежда в себе си.

Може би всичко, което бе преживял през тази половин година бе го променило коренно, бе го разтърсило из основи?

Изглеждаше сякаш щастието му бе отнето.

Може би защото е било?

Изглеждаше сякаш не бе себе си, не бе същия Техьонг, който всички познаваха.

Може би защото вече не беше!

-Бях при Чонгкук!

_____

:/

_____