Death Wish || taekook

一百十四

Сокджин бе дежурна нощна смяна в болницата на затвора. Тъкмо бе приключил справките по документите и бе решил, че да пие по един топъл чай със санитарите и дежурните сестри, би му се отразило добре.

Той напусна кабинета си, като се запъти към малкото кафе долу. Минавайкипокрай стаите, в които бяха настанени пациентите, той дочу странни звуци от една от тях. Той като дежурен на смяната бързо се завтече, за да провери дали всичко бе наред. Влезе в стаята и погледа му бързо се промени щом очите му видяха Намджун. Затворникът лежеше на леглото, спейки. По лицето му се стичаше пот, от очите му капеха сълзи, а от устните му се прокрадваха мъчителни стонове.

Джин бързо седна до него и се опитваше да го събуди, но неуспешно.

-Господине, събудете се! Вие сънувате, господине! - говореше докторът, но Намджун с всяка секунда губеше контрол над себе си, приклещен в злокобните ръце на собствените си сънища. Изведнъж затворникът се изправи и се хвърли в прегръдките на Сокджин. По-изненадващо бе за младия лекар, защото не бе очаквал подобно нещо. Намджун бе обвил ръцете си около врата му и плачеше безспирно на рамото на доктора. Джин бе повече от объркан и не знаеше как да отреагира в такава ситуация . Не бе сигурен дали правилно бе да извика някоя от дежурните  сестри или сам трябваше да обуздае неконтолируемите чувства в момчето срещу себе си.

-Ах, Чонгкук! - проговори затворника в своя неспокоен сън - Прости ми! Всико стана по моя вина! Не биваше да реагирам по този остър начин, не биваше! - момчето се самообвиняваше, изричайки тези думи, като така караше Сокджин да става все по-объркан и по-объркан - Аз съм такъв идиот!

-Спокойно, Намджун! - Джин каза и вече спокойно облегна главата си на рамото му. - Не се притеснявай за Чонгкук, той няма да ти се сърди, обещавам ти го! - Сокджин говореше, въпреки че си нямаше и бегла представа какво се случваше  - нито с Намджун, нито с Чонгкук.

Сокджин започна да милва гърба на момчето срещу себе си, като усети как пулсът на затворника започваше да се нормализира.

-Не ми се сърди, Кук! - проговори отново Джун, като тонът му вече запоаваше да се уравновесява. - Исках... исках да сложа онова копеле на мястото му, нищо повече.

-Не се притеснявай, всичко е наред! - Джин продължи с окуражителните думи. - Мисля, че е редно да си починеш, Намджун. - докторът се отдели от прегръдката им, като постави пациента отново в легнало положение.

Намджун бе видимо по-добре и от цялото преживяване бяха останали само пътечките от сълзи по бузите му.

Лекарят остана в стаята още няколко минути, като взорът му бе прикован към отпуснатите черти на лицето на Джун. Несъзнателна усмивка се заформи на лицето му, преди да бе осъзнал. Сърцето му заби по-силно от нормалното и преди да бе направил нещо, за което вероятно той би съжалявал по-късно, излезе от помещението.

Затвори тихо вратата и погледът му се заби в произволна точка от земята.

"Какво забога се случи туко-що?" - Сокджин се замисли като бе поставил ръка на сърцето си, усещайки ускорения си пулс.