Death Wish || taekook

九十

Намджун и Чонгкук отново вършеха мръсната работа на затвора. Този път бяха сложили двете момчета да почистват канализацията. Колкото и лошо да звучеше те знаеха, че са принудени да вършат тази работа и нямаха друг избор освен да се подчинят.

Чонгкук не бе спрял да мисли за розговора си с бащата на Техьонгсъстоял се преди няколко дни. Думите на по-възрастния полицай наистина го тормозеха, но Кук не можеше да направи нищо по въпроса.

-Друже, мисля, че трябва да поговорим за нещо. - Намджун му каза.

-Джун, тези дни въобще не съм в настроение за приказки! - Чонгку му каза, защото в момента се нуждаеше от тишина и това да мисли за това как да излезе от ситуацията, в която бе изпадал, а не за човек, който да му бърка в спокойствието. - Нека бъде някой друг път.

-Кук, важно е! - Ким бе упорит и нямаше да се откаже толкова лесно що се остнасяше до Кук.

-Хубаво , но кажи набързо! - Чонгкук му отвърна, почиствайки каналите.

-Предполагам си забелязал странното поведение на Джимин, нали? Все иска да работите заедно, илизате на разходки, окопира моето място на масата, което е до теб, а дори откоро спите в едно легло... - Джун заяви.

-Е и? Ккво за това? - Чон повдигна вежда.

-Нещо жестоко намирисва и това не идва от канализацията, драги ми Чонгкуки! 

-Какво искаш да кажеш с това? - Чонгкук не разбра и се обърна към Намджун, искайки пояснение.

-Искам да кажа, че от Минги разбрах, че е чул баща ти и Джимин да заговорничат зад гърба ти! - Намжун изплю камъчето най-после.

-Какво е чул?

-Не ми каза, но е чул, че те споменават, а едва ли баща ти разправя на Джимин какъв прекарсен син си! 

-Искаш да ми кажеш, че това всичкото може да е един долен план? Така ли?

-Ти го каза, не аз! - заяви Джун - А и не можеш да очакваш нещо добро от баща си. Това старче не се занимава с нищо друго освен с интриги.

-Благодаря, че ми каза, Джун! Ще го имам предивди! - отвърна Чон и се усмихна.

-Нали за това са приятелите, Кук! - Джун му върна същата лъчезарна усмивка - За да си помагат! 

-Вие двамата! - един от караулите се обади - Повече работа, по-малко приказки! - скастри ги униформения.

Двете момчета се захванаха за работа, като приключиха за отрицателно време. След това всички бяха върнати по килиите си, където извършиха своята вечерна рутина. 

Чонгкук реши, че малко свеж въздух и разходка в градинката на затвора нямаше да му се отразят зле. Разхождайки се, той успяваше да събере мислите си, успяваше да подреди бъркотията в главата си.

В този момент, той наистина се нуждаеше от почивка. Почивка от всичко. Решеше ли един проблем се появяваше друг. Чонгкук разбира се бе далеч от мисълта, че проблемите му щяха да изчезнат с постъпването м в затвора. Напротив бе наясно, че нямаше д излежава присъдата си мирно и спокойно, защото животът ниога не го оставяше да си почива.

Но той щеше да приеме всичко, случавщо му се като поредния урок, на който животът искаше да го научи, макар по неприятни начин.

_____

aide 90 glavaaa!

otivaite v sledvashtata da zadavate vuproscheta kum geroite i men

_____