Death Wish || taekook

二十三

-Чонгкук, кой е този? - Техьонг попита с изплашен поглед като се сви още повече в обятията на чернокосото момче.

Кук се обърна в посоката на Юнги, гледайки го обвинително. С устни оформи " Толкова ли не можа да се сдържиш?" , а другото момче повдигна едната си вежда, не разбирайки.

-Чонгкук, попитах те кой е този и защо има толкова психопатско излъчване! - Техьонг каза по-точно, но гласа му се пречупи, заради страха, който го бе обзел.

-Спокойно, ТеТе, това... това е - Тук си позамисли за момент и оглеждайки се на всички посоки засече погледа на Мин и видя устните му, които оформиха едно "Внимавай как ще ме представиш, господинчо!" - Това е стар приятел, на който се натъкнах съвсем случайно!

Техьонг смръщи вежди неразбирателно, а след това се отдели от прегръдката им и го погледна в очите.

-Но..., но Чонгкук, аз... аз не разбирам нищо! Ти ми каза, че работиш сам и нямаш съучастници, нито пък приятели! Да не би да си ме излъгал случайно?!

-Не, не съм те лъгал! Да така е, работя сам и нямам помощници.

-Ами тогава си ме лъгал, че нямаш никой да себе си!

-Не, и за това не съм те лъгал. - Чонгкук отговори - С Юнги бяхме приятели преди той да влезе в затвора! От тогава не се бяхме чували, нито виждали! За мое голямо учудване е на свобода в момента и по-късно ще дава обяснение как се е измъкнал! - Кук погледна бегло към момчето с ментово-зелената коса.

Юнги се приближи до другите две момчета и подаде ръката си към тъмнорусото момче, казвайки:

-Аз съм Юнги,приятно ми е!

-Т...техьонг! - по-малкото момче плахо хвана ръката му, усещайки със своята колко студена и потна в същото време бе тя.

*няколко часа по-късно*

Чонгкук бе успял на успокои Техьонг и бе останал до него докато русокосия не заспа. Щом усети равномерното му дишане, Чон се отдели от него внимателно, ставайки и отивайки до Юнги, който се бе разположил на фотьойла сякаш си бе вкъщи. Кук седна на стола зад бюрото си и сключи ръцете си една срещу друга.

-Е, слушам те! - Юнги му каза.

Изглежда Кук бе потънал в мислите си, гледайки право към заспалото момче.

-Какво каза? Не слушах. - призна си простичко, извръщайки погледа си към момчето със зелената коса.

-Питах те за Техьонг! Как се случи така, че си го приковал в единия ъгъл на бърлогата си и не искаш да го пуснеш?!

- Това е дълга история, затова първо ти разкажи за премеждията си в затвора!

-Хубаво, нека аз бъда първи с разказите, защото като те гледам не ти е до приказки. - Юн каза, а Кук кимна в отговор - Но знай, че не си се измъкнал от това да говориш за дълго!

_____

zdraveite ludi glavi

iskam samo da kaja che tazi istoriya se ochertava baq dulgichka da stane

za sega sum razvila deistvieto do 75 glava  no imam oshte mnogo da pisha do kraq

i jhope you like it

celuvki

_____

《》