四十四

723 74 7
                                        

Тази глава може да съдържа неблагоприятни за някои лица сцени.》

-Сигурно се чудиш защо тази кутия е толкова специална за мен?! - Кук каза, а Техьонг просто кимна - Кутията ми е подарък от майка ми! Тя ми я даде като спомен от нея преди... преди - чернокосия бе все още в началото на своя изказ, а вече сълзи се бяха образували в очите му - Преди да ме напусне завинаги.

Техьонг реше да не задава въпроси и даде нужното време на другият, за да му разкаже всичко, което бе държал в себе си някога, затова и Чон му благодареше.

-Почти не мога да се спомня щастливите моменти с моето семейство, тъй като бях много малък. Но си спомням само, че бяхме едно щастливо и задружно семейство или поне така изглеждаме на снимките... - Кук потупа кутията - Докато баща ми не се пропи и не започна да взима наркотици. Алкохолът заедно с наркотиците го караха да изпада в тежки състояния, които замъгляваха съзнанието му, карайки го да мисли, че ние сме негови врагове. Всички страдахме заради неговото безумно поведение, но нямаше изход.

Чонгкук си пое дъх като през това време нареждаше мислите си, чудейки се как да ги поднесе на Техьонг, който слушаше, попивайки всяка негова дума и сякаш с всяко казано нещо от Чон, той преживяваше неговата болка.

-Майка ми многократно се бе опитвала да го откаже от тежкия му алкохолизъм и веществата, които той приемаше и след като баща ви разбра за това майка ми се превърна във враг номер едно за него. Той започна да я бие, обижда, малтретира и изнасилва пред очите ми докато един ден тя просто не си иска да от живота си, защото не издържаше на този ад. - Кук преглътна тежко, но все пак продължи - Тя бе заприличала на призрак, живакът в нея вече го нямаше и искрата заедно с надеждата в очите и бе изчезнала, изпаднала завинаги.

Ким хвана ръката на Кук като така се надяваше да покаже съпричастност. На лицето на русокосото момче се бе образувала тъжна гримаса, по която се четеше състрадание и емпатия към преживяното от другия.

-Преди обаче да ми напусне, същата вечер ми даде тази кутия и каза да я пазя докато съм жив! - Техьонг хвърли поглед към черната кутия, сега разбирайки защо тя беше толкова специална за чернокосия - В онази вечер баща ви беше загубил едни пари на комар и беше бесен.

*ретроспекция*

-Майка му стара! Как ме измамиха тези негодници! - крещеше господин Чон - Ще им го върна тъпкано!

Той се влезе в хола, където завари съпругата си да спи, спокойно отпуснала се на дивана. Зловеща усмивка се заформи на лицето му. Той се запъти към на сина си Чонгкук и там видя малкото момче хванало книга в ръце.

-Синко, ела да си поиграем с мама! - той каза като страховита нотка в гласа му накара Чонгкук да предусети, че нищо хубаво нямаше да се случи, но заради страхопочитанието, което изпитваше към баща си се изправи и послушно отиде при него, хващайте ръката му.

Заедно отидоха до хода и клекнаха пред спящата жена. Господин Чон бе извадил ножът, който държеше, скрит в колана му.

Хвана ръката на жена си и започна да прави разрези по нея, от които започна да блика яркочервена кръв. Сякаш ръката на жена му бе бяло платно и той рисуваше по него със смъртоносната си четка. Госпожа Чон бавно се разсъни, усещайки болката от разрезите.

-Какво правиш? - викна тя, опитвайки се да възпре стачката се кръв от раната.

-Играя си! - той се усмихна, а във физиономията му се долавяше лудостта.

-Ти... ти си болен! Психопат! - чувайки тези думи господин Чон започна да я бие, а тя да го обижда и ругае с всевъзможни думи.

И преди да да бе разбрала, той я бе наръгал и за секунди се бе изпарил от апартамента.

*край на ретроспекцията*

-Аз виках и крещях за помощ, но никой не ме чуваше! Бях едва на шест и не знаех какво да правя, на кого да се обадя или какво да кажа! - Кук затвори очите си и ужасяващата картина от тогава се появи в съзнанието му и той потръпна - Майка ми бавно се отпускаше в ръцете ми, а аз бях облян в сълзи, опитвайки се да я задържа в съзнание за колкото се може по-дълго. Последните и думи бяха "Чонгкуки, синко, пази се!" И тя издъхна в ръцете ми. Така баща ми отне единствения човек, който ме обичаше и подкрепяше на този свят!

_____

zdraveite

nqmam komentar otnosno tazi glava

bih iskala da napravya edna reklama na nov proekt ako moga da go nareka taka

mnogo ot vas moje i da sa go vidyali no go ostavyam tuk v sluchai che nqkoi proyavi interes

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

mnogo ot vas moje i da sa go vidyali no go ostavyam tuk v sluchai che nqkoi proyavi interes

poveche otnosno knigata moje da namerite v 1 glava koyato e vuvedenie

chal

_____

Death Wish || taekookWhere stories live. Discover now