Death Wish || taekook

五十六

-Техьонг съвсем си загубил своя здрав разсъдък! Сериозно ли се върза на неговите евтини номера, с които търси съжаление. Иска да се увери, че ще те направи само негов! С неговите долни лъжи той... той те е подамил и ти най-наивно си му си вързал!

-Нищо ни разбираш! Нямаш си и бегла представа какво е да се докоснеш до света на убиец! Да почувстваш това, което всички те чувстват, да усетиш всичко това от толкова близо! - Техьонг си припомни всичко до последния детайл и като на касета всичките му спомени се превъртаха в съзнанието му - Татко - момчето се обърна към баща си, гледайки го в очите -Аз обичам Чонгкук с цялото си сърце! - това беше последното нещо, което трябваше на комисаря да чуе, за да посегне на сина си.

Силната му ръка се залепи за бузата на русокосото момче като се чу силен тътен след шамара.

-Вън, вън! - викаше господин Ким и с правото си.

Сина му бе прекалил, изричайки тези думи, знаейки отлично, че това щеше да го вбеси до краен предел. Имаше нуждата да остане сам и необезпокояван, от който и да е било в следващите часове.

Чак след като Техьонг бе напуснал малката стая за разпит, мъжът бе осъзнал, че действието може би бе прибързано и не добре обмислено, но вече бе прекалено късно, за да направи каквото и да е.

Господин Ким покри лицето си, след което извика с цяла сила колкото му глас държеше. Викът му огласи цялото помещение и той бе чут от много негови колеги.

Крясъците бяха последвани от хвърляне и чупене на предмети, които очите му зърнеха. Всичко беше на земята и стаята бе напълно опустошена за секунди. Секунди, в които господин Ким обвиняваше себе, затова че бе изпуснал юздата на сина си и сега той бе в неизбежна опастност.

***

Техьонг излезе с гръм и трясък от помещението, държейки лявата си буза , която баща му бе ударил, опитвайки се да сдържи сълзите си, но неуспешно.

Изтича набързо през чакалнията на районното управление, от където успя да събере погледите на всички, които чакаха или вършеха работата си.

Побягна навън. Нуждаеше се от чист въздух, от спокойствие, но най-вече от Чонгкук. Но вече бе прекалено късно да иска каквото и да е.

_____

dragi driteli

skoro shte ima q&a

mislete vuproscheta

_____