Death Wish || taekook

一百十七

-Хайде сега ми разкажи какво те подтикна да ме попиташ такъв въпрос въпрос?

-Ами... преди почти месец докараха един пациент в отделението. Бе пострадал заради някакви сбиване и за щастие бях дежурен, за да мога да направя операцията. Момчето имаше кръвоизливи около гръдния кош и раната бе направена с нож. Той бавно губеше съзнанието си, заради прекомерната загуба на кръв...

-Джин, може ли по същество, защото нямам цял ден да слушам за това как си шил рани и си съживявал мъртвите! - жената погледна към часовника на ръката си отегчено.

-Добре, добре... пропускаме интересната част. - Джин се замисли - Предната вечер както се разхождах по коридорите чух, че от неговата стая идват някакви необичайно странни звуци и реших да проверя! Той бълнуваше и се извисяваше на онзи престъпник, как му беше името... - Сокджин започна да щрака с пръст в опит да се досети по-бързо - онзи, който го въртяха по медиите и вестниците преди известно време... а Чонгкук! - сети се най-накрая той.

-Започнал е казваш да се извинява на Чонгкук?

-Да! Извиняваше му се, че всичко било станало по негова вина, че бил постъпил глупаво. Всякакви несвързани неща, от които нищо не можах да разбера. Той ми си нахвърли и ме прегърна, хей така съвсем неочаквано! А по-интересното беше, че все още беше в заспало състояние.

- Какво почувства тогава, Джини? - жената се усмихна широко насреща на сина си.

-Аз... аз бях в шок, бях много объркан, смесени чувства се меняха с всяка следваща секунда. Сърцето ми започна да бие неконтролируемо, докато ме прегръщаше! Ахх, какво причиняваш, Намджуне! - Джин се хвана за главата, защото бе прекалено уморен и нервен в момента.

-Чакай, чакай как се казва момчето? - психоложката наостри слух.

-Намджун. Ким Намджун. Защо питаш? - Джин я погледна с уморените си, но въпреки това пълни с любопитство очи.

Жената бързо се досети, че бе чувала това име. Техьонг го бе споменавал. Нима бе възможно сина и да се бе влюбил в съкилийник на Чонгкук? 

-Колко е малък света само! - помисли си жената.

-Какво?! Защо? - неразбрал попита младия лекар. 

-Нищо синко, продължи! - майката си замълча за миг, сато премисли нещата първо за себе си.

-Не знам какво се случваше с мен в този момент, но сякаш тялото ми полудяваше. Не знам какво чувствам Намджун... Още повече знам, че не бива да се влюбвам, защото той е затворник! С кариерата ми е свършено. - Джин се завайка.

-Виж, Джини! - майка му повдигна главата му с два пръста - Тялото като пъвичен инстинкт реагира преди ние все още да сми осъзнали какво наистина се случва! Ако наистина чувстваш нещо към нег...

-Но... но той е престъпник, майко! - прекъсна я той.

-И какво от това? - госпожа Ким се усмихна, припомняйки си историята на Техьонг и Чонгкук.

-Как какво от това?! Въобще чуваш ли се какво говориш? 

-Прекрасно се чувам, Джини! - жената го увери - Имах пациент - тя говореше за Техьонг - който едва крепеше връзката си с момче от затвора, много обстоятелства ги деляха, но безграничната им любов пази чувствата им! - тя обясни - Любовта няма място, няма пол или раса! Тя е тук! - жената хвана ръката на сина и я допря до съцето му.