Death Wish || taekook

七十七

Днес беше четвъртък, един от дните за свиждане на лишените от свобода. Много от затворниците имаха възможност да се срещнат с близките и приятелите си, затова и не бяха много останалите в килиите.

Други бяха излезли да подишат малко чист въздух и да се освободят от клетката, наречена килия.

Единствените останали между четирите стени бяха Чонгхуан, Джимин и един спящ затворник. Възрастния Чон реши да се възползва от новопоявилата се възможност да говори насаме с Джимин без да бъде чут от някой от другите затворници. Имаше план, който искаше да задейства с помощта на невинното момче, което най-малко предполагаше в какво тепърва щеше да се забърка.

-Джимин, ела за малко! - гласът на по-възрастния изкара Мин от транса, в който бе попаднал, четейки книга.

-Кажете, господин Чон?!  - Джимин остави книгата и за секунда се яви пред Чонгхуан с ръце зад гърба.

-Седни! - мъжът потупа мястото на леглото до себе си - Трябва ми твоята помощ. Ти си единствения, който може да ми помогне!

-Слушам Ви! Какво трябва да направя за вас?

-От една известно време в главата ми се върти един план, за който ти ще бъдеш перфектен. Мишената е Чонгкук. -Чонгхуан започна - Ще го накараш да те хареса, да започне да изпитва нещо към теб и да се влюби, Джимини! Ще го съблазниш така, че да иска само теб и твоето докосване! - мъжът се подсмихна.

-Защо трябва да правя това, господин Чон?

-Защото аз така съм казал! - мъжът се врътна и стана от леглото, готов да отиде в кухнята, но преди това се обърна с последни думи към Джимин - А и защото от любов боли най-много. След като той вече е твой, ти ще го сравниш със земята и ще му покажеш, че света не е цветя и рози какъвто си го представя, а оттам нататък аз ще се погрижа за него затвора да стане най-ужасния му кошмар!

-Господин Чон! - Джимин го повика - Не разбирам едно. - Мин продължи след като получи въпросителен поглед от страна на Чонгхуан - Не можете ли да се разберете като баща и син? Не ти ли омръзна да се държите за гушите?

-Я, кой стана толкова добричък, взе да раздава правосъдие насам натам и да учи по-големите какво да правят! - Чон се засмя, но след това отново върна своя студен поглед - Май си забравил и трябва да ти припомня какво удоволствие ти доставяше това да убиваш хора с мен! - поклати глава възрастния - Няма да позволя на нещастно хлапе като Чонгкук да ме бие в собствената ми игра! Не е познал, не и този път! Ще му покажа кой налага правилата в тази килия и веднъж завинаги ще му затворя устата!

-Но господин Чон...

-Няма "но", Джимин! Ще правиш това, което аз ти кажа ако не искаш да има лоши последствия и за теб! - присви очи възрастния Чон, а Джимин както преди така и сега просто склони глава напред без да казва нищо.

-Да, господин Чон! - съгласи се малкото момче, за пореден път, оставен без избор.

-Това е началото на края му! - засмя се Чон.

_____

zdraveite

tryabvat mi pari

taka che

daite mi idei za pochasova rabota

shte sum vi mnogo blagodarna

chal chal

_____