Death Wish || taekook

九十六

Техьонг събираше багажа си. Щеше да отиде на хотел у Хосок или където и да е, но далеч от баща си. Нямаше намерение да спори с него, защото забелязваше, че баща му бе от хората, които първо трябваше да си изпатят, за да научат урока си.

Големия куфар бе побрал по-голямата част от дрехите и нещата, които смяташе да вземе със себе си. Излизайки от стаята си, той се сблъска с по-малката си сестра Ънджин.

-Оппа, къде отиваш с този куфар? Изнасяш ли се? - момичето попита - Напускаш ли ни? 

-Не, Ънджин, не се изнасям и не ви напускам, а просто временно ще отида да живея при приятел. С татко не се разбираме много в последно време и може би ще е най-добре ако за известно време не бъдем един около друг. - Техьонг поясни на сестра си.

-Техьонг оппа, сигурен ли си? Не мислиш ли, че взимаш прибързано решение?

-Не, Ънджин! Сигурен съм, че за мен, за татко и за вас ще бъде по-добре временно да живеем разделено.

Техьонг излезе от дома си, като автобуса го откара до блока, в който Хосок живееше. Блондина позвъня и зачака да му бъде отворено. Чонг открехна вратата едва едва, защото в точния момент си слагаше маска с балончета, която малко по малко набъбваше върху лецито му.

-Хоби, ще е удобно ли да отседна за няколко дни у вас, защото вкъщи положението става все по-зле с всеки изминал ден...

-Разбира се, Техьонги! Що за въпрос е това дали можеш да останеш тук?! Винаги си добре дошъл. - Хосок се усмихна дотолкова доколкото му позволяваше маската - Още повече нашите заминаха за Куанджу и съм сам. Тъкмо ще ми правиш компания.

Техьонг пристъпи навътре в апартамента и остави куфара си в стаята на най-добрия си приятел. В крайна сметка, смяташе, че решението, което бе взел бе най-доброто за него и за спокойствието в неговата собствена къща.

За известно време не планираше да се връща не и докато положението в дома му не утихнеше. Напоследък всичките тези скандали вкъщи не му бяха донесли нищо повече от нерви, много безсънни нощи, изпълнени с главоболие и много сълзи.

Най-после щеше да даде урок на баща си. Щеше да го накаже с мълчание, докато той сам не пожелаеше да разговарят.

-Разполагай се! Аз отивам да махна този облак от лицето си и после ще си приготвим нещо за хапване, окей? - Хосок попита, а Техьонг кимна в отговор.

Легна на леглото на тъмнокосия и се загледа в бежовия таван и отново потъна в мислите си... мисли за Чонгкук.

_____

sled okolo 10 glavi idva ekshuna
_____