Death Wish || taekook

八十二

Техьонг вървеше по коридорите на затвора, лутайки се в търсене на изхода от това голямо място. Имаше чувството, че се въртеше в кръг и минаваше по един същ коридор за сигурно пети път. 

По пътя му се мярна един униформен, който бе забил нос, разглеждайки някакви документи, като държеше чаша с кафе, от която отпиваше бавно. Техьонг сметна за правилно да го попита за пътя към изхода, защото в противен случай би продължил безцелното си обикаляне още дълго. 

-Извинете! - Техьонг каза, приближавайки се към човека, който вдигна главата си в момента, в който чу гласа на момчето - Татко? - блондина се учуди, повдигайки едната си вежда.

-Техьонг, какво търсиш ти тук? - бащата го попита - Само не ми казвай, че си бил на свиждане при онова копеле!

-Да, татко, бях при Чонгкук! - Техьонг каза с високо вдигната глава без да изпитва и капка страх.

-Колко пъти трябва да ти повтарям, че не искам да имаш какъвто и да е контакт с тази отрепка?

-Той не е отрепка, първо. Второ, аз го обичам и вярвам в това, че той ще се промени! - продължи да упорства по-малкия Ким.

-Техьонг, наистина ли вярваш в един убиец? Те никога не се променят! Никой убиец не се променя, дори затвора не им е достатъчен урок!

-Това не пречи той да бъде първия! - възкликна Техьонг срещу баща си. 

-Техьонг, много си наивен! - Хьону отвърна без колебание в думите си - Запомни това от мен - той го погледна в очите - Убиец веднъж, убиец завинаги!

-Ти нищо не разбираш, татко! Не познаваш Чонгкук и в такъв случай нямаш право да го съдиш, никой няма! - гласа на по-малкия започваше да ескалира и да кънти по коридора на затвора, но това далеч не го вълнуваше в този момент.

-Техьонг, не ми повишавай тон! - по-възрастния Ким хвърли бегъл поглед към сина си - Аз съм този, който определя кое е добре за теб и кое не е!

-Май все още не си се отделил от мисълта, че съм достатъчно голям вече, за да взимам решенията сам за себе си.

-Не можеш ли веднъж в живота си да се съгласиш с това, което ти казвам? 

-А ти не можеш ли веднъж в живота си да бъдеш разбиращ баща? - Техьонг каза, опонирайки му, като въобще не подозираше, че бе засегнал баща си с тези думи.

По-възрастния мъж веднага след като чу това, вдигна ръката си, готов да накаже сина си със шамар, но спря на сантиметри от лицето му.

-Хайде, удари ме де! Удари сина си! - Техьонг се изнерви и започна да вика - Давай, направи го! Удари ме за това, че имам различно мнение от твоето! - не преставаше по-малкия - Какво?! Не ти ли стиска, или да те изчакам да си събереш топките и да станеш мъж, за да го направиш?! - след тези думи блондина получи заслужения си шамар за цапната си уста.

Пердето на баща му бе паднало отдавна и той не сдържа импулса си да не удари сина си. 

-Полека с приказките, момченце! - баща му го предупреди, а Техьонг преди да избегне баща си се удари в рамото му, подминавайки го, след което пое по своя път, който така и не разбра накъде.

_____

kak ste vsichki???

_____