Death Wish || taekook

九十九

-Какво се случва тук? - намеси се един караул, чувайки странни звуци, случайно минавайки покрай килиите - Защо се биете? Веднага спрете! 

Униформеният разтърва бащата и сина едва едва с помощ от останалите затворници, които се престрашиха да се намесят.

-Чон Чонгкук, наясно си, че сбиванията са забранени тук в затвора! - полицаят говореше, а чурнокосия едва успяваше да стои на едно място, с усилие успявайки да не скочи на момента и да счупи всичко здраво, останало на баща му.

-Другите затворници! - караулът се обърна към останалите - Погрижете се да няма слудващ път! Разбрано? 

-Разбрано! - отвърнаха всички в един глас и вече караулът беше готов да напусне помещението.

Чонгхуан се видя пред свършен факт и реши да действа бързо. Не му оставаха много варианти след като Чонгкук вече бе разбрал за плана му. Затова бе решен, че ще се измъкне от това място по най-бързия начин.

Той се приближи до караула и набързо успя да го смотае в краката си с няколко удара в слабините. Излезе от килията и започна да бяга накъдето му видяха очите.

-Това няма да стане! - Кук веднага тръгна по стъпките му, щом го видя, бягайки след него.

Раненият караул се добра до червения бутон да спешни случаи, като извика с цяло гърло:

-Беглец! 

Червена светлина и силна сирена се разнесоха из коридорите на затвора и все повече униформени се стекоха да гонят беглеца. Дозина от тях обикаляше затовра в опит да намерят Чонгхуан, но никой от тях не успяваше.

-Никъде няма да ходиш, старче! - Чонгкук беше този, който настигна баща си и го повали на земята, чакайки полицията да ги настигне, да го закопчае и върне обратно на топло в килията.

Скоро униформените се появиха и сложиха белезници на Чонгхуан. Чонгкук от своя страна се върна в килията без насилствени действия от страна на органите на реда.

Преди да влезе обратно в килията си той подаде ръка на караула, който по-рано бе ударен от баща му.

-Добре ли сте? - Кук попита и помогна на мъжа да се изправи.

-Благодаря, добре съм! - мъжа кимна, като след това затвори вратата на килията.

Униформеният бе изумен от постъпката на чернокосото момче, което освен, че залови баща си, който най-безцеремонно бе побягнал, но и подаде ръка на караул. полицаят бе сигурен, че присъдата на Чонгкук можеше да се бъде намалена поне с една трета от сегашната му наложена.

_____

:0
_____