Death Wish || taekook

一百八

-Копеле! - викаше Чонгкук, докато налагаше собствения си баща безмислено.

Бе обграден от полиция, която не успяваше да го озапти, а боят бе в разгара си. Униформените дърпаха двамата затворници в различни посоки, но побоят не успя да бъде потушен дори и след като господин Ким доведе подкрепление. Плесниците и псувните се усилваха.

-Чонгкук! - чу се гласът на Техьонг в тълпата от полицаи и затворници.

Кук, чувайки името си с до болка познатия му глас се разконцентрира, което му изигра лоша игра в този момент. Чонгхуан удари чернокосия силно, насинявайки окото му, като сцепи веждата му.

Чонгкук падна на земята и цялото му лице беше окървавено и синьо след още няколко удара от страна на баща му. По-възрастния Чон продължаваше да нанася силни удари, сипейки куп псувни по негов адрес. В главата на чернокосия кънтеше мекия и нежен тембър на Ким.

Чу се силен изстрел на пистолет и цялата суматоха утихна за миг, като всички насочиха вниманието си към посоката, от която бе дошъл изстрелът.

Всички ахнаха, когато видяха Техьонг да държи пистолета нагоре, сваляйки го, като го насочи към бащата на Кук.

-Ако не оставиш Чонгкук на секундата следващия куршум ще бъде за теб! - Ким каза, като държеше оръжието здраво, насочил го с две ръце към мъжа.

-Техьонг, какво си мислиш, че правиш? - каза тихо Хьону, докато гледаше смелостта на сина си - Пусни оръжието!

Техьонг не отвърна с нищо, а само хвърли бегъл поглед към своя баща, след което бързо го върна към бащата на Кук.

-Горе ръцете от Чонгкук! - Техьонг заповяда на възрастния Чон, който не почака втора покана и се изправи от Кук - Сега се извини! 

Мъжът погледна на криво младото момче срещу себе си, което веднага разпозна. То бе забило коварния си поглед в него, не желаейки да го откъсне.

-Какво не разбра?! Извини се на Чонгкук! - викна той, като гласът му проехтя из цялото помещение.

-Аз... извинявай! - каза под носа си бащата.

-По-силно! Нека всички те чуят!

-Извинявай, Чонгкук! - бащата погледна към сина си, като усещаше целия адреналин, който минаваше по тялото му, заради случващото се.

-Полиция! - Техьонг викна - Хвърлете го в карцера! Нека гние! 

Полицията бързо закопча господин Чон, отвеждайки го от килията, а Техьонг все още държеше заредения пистолет, насочвайки го към бащата в случай, че решеше да се освободи.

_____

ууппс май харт уент....
_____