Death Wish || taekook

六十五

-Скъпа! - бащата на Ким се обърна към майка му - Трябва да поговорим за Те!

-Разбира се, скъпи! - съгласи се жената, виждайки притеснението, изписало се на лицето на мъжа си - Нещо случило ли се е? Наред ли е всичко?

-Всъщност не точно. - мъжът каза и заедно със съпругата си заеха местата си на дивана - Нещо се е случило с Техьонг през тези месеци!  - отбеляза той.

-Как? Какво? Какво се е случило със сина ни? - разтревожената жена хвана ръцете на съпруга си в двете свои - Говори направо! Не ме карай да чакам.

-Чон Чонгкук е отвлякъл Техьонг и го е държал при себе си през цялото това време! - Хьону даде отговор на въпросите и.

-Моля?! - жената извика от ужас и постави ръце върху устата си, покривайки я, готова да заплаче - Какво говориш, скъпи? Какво е правил той с нашето момче? Какво му е сторил?

-Никой не знае! Опитах се да говоря с Техьонг, но той не ми казва нищо, мълчи и не обелва нито дума по темата.

-Ами ако... - майката започна да мисли най-лошото, като сълзи себяха заформили в очите и.

-Скъпа, успокой се! - господин Ким придърпа жената в прегръдките си - Недей да превърташ най-лошите сценарии в главата си, всичко ще се оправи!

-Ще отида да говоря с него. - госпожа Ким си отдели от мъжа си - Нищо не е загубено! - тя тръгна, но Хьону я хвана за ръката, връщайки я обратно до него.

-Не вярвам, че ще изкопчиш нещо повече от него от това, което каза на мен.

-Какво ти е казал!

-Когато е дошъл в районното управление е бил с Чонгкук. Полицаите едва са успели да ги разделят. Техьонг не е искал да пусне Чонгкук и е викал името му, крещял е да се върне, да го пуснат. - бащата започна да разказва - След това колегите ми се обадиха и ми съобщиха, че той ме чака в стаята за персонал.

-Моля те карай по същество, защото сърцето ми ще се пръсне! - жената проговори като гласът и ставаше все по-писклив.

-Има нещо, което Те ми каза и това ме притесни повече от факта, че е прекарал толкова време с убиец. - госпожа Ким ококори очи насреща му - Каза ми, че обича Чон Чонгкук!

Майката остана безмълвна, сякаш бе загубила думите си някъде надълбоко в себе си след чутото. Не искаше да мисли за това. Не искаше да повярва в това, че сина и се бе влюбил в убиец.

Само при мисълта за това и причернаваше и сърцето и започваше да бие силно в гърдите и, по-силно от обикновено.

-Той... той може да се е объркал? Може да не знаел какво говори? Сигурно все още е бил в шок от това, че най-после е на свобода? - започна да предполага жената, въпреки че знаеше отлично, че твърденията и бяха далеч от истината.

-Не, скъпа, беше уверен в думите си и наистина изглеждаше сякаш това беше, което чувстваше.

-Хьону, какво ще правим сега? Онзи Чонгкук е размътил главата на нашето момче! Какво ако...

-Виж, Даън, предлагам ти да намерим добър психолог, с който Техьонг да разговаря! Трябва му професионална помощ! - мъжът успокои жена си с тези думи - Може да не иска да каже на нас, но психолозите си знаят работата и вярвам, че професионалист ще открие проблема!

-Да, да, да разбира се, скъпи! Ще... ще намеря най-добрия психолог в града и... и ще го заведем! - жената заекваше докато говореше, все още не успявайки да осмисли какво им се случваше - Той... той ще се оправи!

-Да, скъпа, той ще бъде добре! - мъжът я прегърна, по този начин успявайки да я накара да намери спокойствието.

_____

zapochnah da pisha glavi po-dulgi ot 300 dumi

Lil_xbaby kakvo napravi s men???

oshte neshto

v sledvashtite 30-40 glavi ochakvaite da duvchem edno i sushto v tazi istoriya

love ya

baiii
_____