Death Wish || taekook

七十一

Денят бързо се превръщаше в нощ. Чонгкук гледаше последните лъчи на залеза и се наслаждаваше на малкото време, които можеше да прекара насаме с мислите си. Чудеше се как е Техьонг в този момент? Какво правеше? И дали бе добре?

Толкова бе вглъбен в това, за което си мислеше, че не бе усетил кога Намджун се бе настанил до него на леглото, опитвайки се да привлече вниманието му.

-Ехо, Земята вика Чонгкук на вечеря! - Джун размаха ръката си пред погледа на чернокоското момче, като най-после Кук му обърна внимание.

-Извинявай! Бях се отнесъл. - Чон разтърси главата си, отпращайки мислите за русокосото момче от нея.

-Хайде на вечеря! - подкани го другият.

-Аз... не съм гладен!

-Кук, не си ял вече втори ден! Мисля, че ще е добре да хапнеш нещо! - отбеляза Джун.

-Не искам да сядам на маса с някои хора! - Кук кимна към баща си, който вече се бе настанил на трапезата.

-Но това не е причина да лишаваш себе си! Ще отидем заедно, хайде! - подкани го Намджун.

-Казваш го сякаш се страхувам от него! - засмя се за миг чернокосия.

-Като се изолираш по този начин, така изглежда! - Ким наклони глава встрани.

-Хубаво! - Чон се изправи и придружен от Намджун отиде на масата, на която вече се хранеха останалите затворници.

Чонгкук се настани на единственото свободно място, което беше срещу Чонгхуан.

-О, Чонгкук! Не очаквах да дойдеш да вечеряш с нас! Все си мислех, че ще продължаваш да се боиш да седнеш на една маса с мен отново като баща и син!

-О, моля те! Как бих могъл да пропусна възможността да те удостои с честта да вечеряме заедно?! - Кук му отвърна иронично, присвивайки ехидно очи.

Чонгкук се пресегна, за да вземе солницата, когато усети, че нечия друга ръка бе протегната, за да я вземе също. Кук поглед на нагоре само, за да види намръщения поглед на своя баща, който упорито не желаеше да пусне солта.

Чонгкук затвори очите си, пое си дъх и отскубна солницата от ръцете на баща си, посолявайки храната в своята чиния.

Чонгкук продължи да се храни, като не обръщаше ни най-малко внимание на своя баща, който едва успяваше да сдържи гнева си.

-Татко, много си напрегнат тази вечер... да не би кимчито да е по-люто от обикновено? - Чонгкук изненада господин Чон с въпроса си.

Още повече усмивката, с която го гледаше изкарваше по-възрастния мъж извън равновесие.

-Аз... аз не съм гладен тази вечер! - Чонгхуан се изправи и прибра стола си към масата, като след това отиде до своето легло, настанявайки се удобно на него.

-Не знам кой от кого се бои сега! - Кук повдигна едната си вежда.

-Така те искам, друже! - Джун се усмихна и го ръчна по рамото.