-Сигурен ли си, че това е единственото ти желание? - бащата попита сина си за пореден път, а от Техьонг получи единствено едно положетилно кимане - Добре тогава! Ще ти позволя да се видиш с него! - Хьону каза, повеждайки сина си към затвора.
Там бе пълна суматоха и полицаи и доктори се настъпваха докато носеха раненото тяло към стационара.
Бащата на Ким заведе сина си в стаята на дежурната полиция, като го остави там без отговор на всичките му въпроси. Мъжа трябваше да разбере какво се е случило, но не успя да разбре нищо повече от това, че е имало спор в една килия, в резултат, на който завършил по този трагичен за един затворниците начин.
Техьонг прояви интерес да разбере и той, тъй като безграничното му любопитство нямаше да му даде и секунда спокойствие, но към който и да се обърнеше за информация, биваше отблъснат с думите "Не е твоя работа, момче!".
Накрая Техьонг бе принуден да почака докато всичко утихнеше и имаше шанса да разбере какво, за Бога, се случваше.
Единствената мисъл, която го тревожеше бе тази за Чонгкук. Боеше се той да не е пострадалия, но изпрати надалеч тези мисли в момента, в който вратата на стаята се отвори и от там влезе баща му крайно обезпокоен.
-Какво се случва? Би ли ми обяснил? - Техьонг се изправи от стола, на който седеше.
-Инцидент! Случил се е инцидент! - полицаят обяви, като съблече връхната си дреха, закачайки на закачалката, бършейки потта от челото си - Не се случват често, но ето, че понякога се получават и недоразумения между затворниците!
В този миг в главата на Техьонг глухо зазвуча разговора му с Чонгкук, където той му бе споменал, че не се разбира с баща си. Само се надяваше това, което си мислеше да не бъде истината, която очакавше да научи всеки миг.
-Имаше момче, което лежеше на механично легло? То... то добре ли е?
-Предполагам... - бащата отвърна несигурно - Ще бъде откаран в стационара, където нашите лекари ще направят всичко възможно, за да го спасят!
В стаята нахлу един от дежурните полицаи, който изглежда бе тичал, предвид червеното му лице и зачестеното му дишане.
-Полицай Ким, станал е бой в килия номер 17, откъдето изкарахме и раненото лице! Нуждаем се от подкрепление!
Техьонг изтръпна при изричането на номера на съответната килията. Това бе килията на Чонгкук. Преглътна буцата в гърлото си, опитвайки се да сдържи сълзите си, докато крепеше дишането си.
За миг бе прогонил неприятните мисли, а те вече го догонваха с пълна сила. Техьонг имаше вярата, че не той бе ранения и се надяваше да не пострада каквото и да се случва. Вярваше, че той е силен и няма да се предаде каквото и да се изправеше на пътя му.
Макар да знаеше, че е грешно Техьонг тръгна по стъпките на баща си.
_____
Здравейте на всички!
Преди да завърша тази глава искам да направя едно кратко съобщение.
Онзи ден на 30 юли (четвъртък) стана една година откакто "Death Wish" видя бял свят. Тотално забравих за това...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Страшно съм ви благодарна,че направихте тази моя история моята най-прочитана с близо 30 хиляди прочитания, моята най-гласувана с 5 хиляди вота и най-коментирата с 1.6 хиляди коментари.
