Death Wish || taekook

一百二十七

Всички стояха от часове на металните пейки пред болничната стая в очакване за състояние. Майката веднага след като бе разбрала си бе хванала първото такси, която бързо я откара до съответната болница. Хосок също бе дошъл съвсем случайно видял бързата крачка на госпожа Ким.

Сега всеки един от тях едва стоеше на мястото си. Майката плачеше тихо, докато Чонг и подаваше кърпичка след кърпичка и я успокояваше, че всичко ще бъде наред, но дори той не бе сигурен в думите си.

Притеснение се бе изписало на лицето на всички, като неконтрулируем страх ги бе завладял. 

-Всичко стана заради теб, негоднико! - бащата изведнъж извика, обръщайки се към Чонгкук.

-Заради мен ли? - озъби се Кук - Аз ли бях този, който го простреля?

-Затваряй си устата, копеле нещастно! Как смееш дори да ми опонираш? - мъжът литна на бой на чернокосия.

-Тук не е място за побоища! - Юнги се изправи, заедно с Намджун, опитвайки се да спрат боя, който бе напът да се случи.

-Ще го довърша този наглец! - продължаваше да вика господин Ким, докато кръвта му кипеше.

Чонгкук стоеше отстрани и бе запазил самообладанието си, което дори повече влудяваше Хьону. В отражението на очите на възрастния полицай Чонгкук виждаше бурните емоции, които напираха да излязат.

-Вие двамата! - викна госпожа Ким - Веднага спрете! Не напрягайте ситуацията допълнително! 

-Не съм приключил с теб! - господин Ким само хвърли ядосан поглед на Кук и се обърна на другата страна.

Изведнъж главния доктор излезе от операционната зала и всички отпред станаха на крака, стичайки се към него с дъжд от въпроси.

-Успокойте се! Операцията и изваждането на куршумите мина добре и всичко е наред с пациента! - докторът успокои всички.

-Благодаря ти, мили Боже! - майката каза през сълзите, поглеждайки нагоре.

-Обаче трябва спешно някой от вас да дари кръв на пациента, защото той изгуби много при операцията! - медикът оповести - Кръвната му група за щастие е АБ и може да му бъде прелята всякаква друга група освен нула отрицателна. Някой има ли желание да помогне?

-Аз! - казаха в един глас Чонгкук и бащата на Техьонг.

-Аз ще даря кръв! - проговори по-възрастния мъж - Не омърсявай кръвта на сина ми!

-Скъпи! - жената се обърна към съпруга си - Нека Чонгкук даде кръв за Те.

-Но...

-Моля те, скъпи! - Даън говореше почти прегракнала от плач.

Бащата се обърна към чернокосото момче и му кимна с пренебрежителен поглед. Не бе съгласен с това решение, но направи компромис, заради съпругата си, примирявайки се с това.

-Моля, последвайте ме! - докторът каза и поведе Чон към лабораторията.

След известно време Кук се върна, като две сестри го подкрепяха от двете му страни. Бяха взели много кръв от него, която веднага преляха на Техьонг, за да може състоянието му да се възстанови.

Двете жени настаниха чернокоското на пейките пред операционната зала, в която бе брюнетът, като му казаха да пие повече вода, за може замаяността да отмине по-бързо.

Главния доктор излезе от стаята, като от погледа му вече можеше да се разбере, че състоянието на Техьонг бе по-добро.

-Заповядайте ако желаете може да посетите пациента! - оповести той.