Death Wish || taekook

八

През последните дни Чонгкук и Техьонг започва а да си говорят все повече и повече. Страхът на Ким не беше толкова силен колкото в самото начало, а дори напротив — започваше да харесва компанията на най-издирвания престъпник в страната. Но Техьонг намираше в него нещо повече от просто убиец.

Чонгкук все още не осъзнаваш влиянието на другото момче върху себе си, но Техьонг с всеки изминал ден му влизаше все по-надълбоко под кожата. Не усещаше как отношението му се променяше и как добрата му страна се показваше наяве все по-често.

Сега беше спокойна вечер, в която и двамата си почива а, гледайки телевизия. Въпреки, че телевизора беше стар и сигнала често се губеше, защото бяха в мазе, но Те не обръщаише внимание.

-Ах, този смотан телевизор! - викна Кук и удари кутията на телевизора в опит да го оправи.

Тогава сигналът дойде и по телевизията даваха новините, които прикована вниманието и на двамата.

"Момчето изчезнало преди две седмици все още е в неизвестност. Приятелите и семейството му са притеснени и очакват информация за него. Полицията е нащрек заради заподозрян — Чон Чонгкук. Гмуркащи екипи са напът да изследват река Хан. Много молим ако някой разпознае момчето от снимката с име Ким Техьонг, незабавно да се обади в полицията!" - бяха думите на репортерката.

-Чонгкук! - Техьонг започва със спокоен глас - Моля те, пусни ме! Родителите ми сигурно са изпаднали в див ужас откакто са разбрали, че съм пуснат за издирване. Пусни ме, а аз ти обещавам, че ще си мълча за всичко — къде живееш и какво правиш. Ако ме пуснеш няма да обеля дума на никого за теб и двамата ще забравим, че това се е случвало. Само ме пусни да си върв...

-Млъкни, Техьонг! - Чонгкук се изправи, гледайки към другото момче с укорителен поглед.

-Но, Чонгкук.. аз...

-Замълчи! - едва се сдържа да викна по-големия. - Просто не говори!

Техьонг се сепна и за мълча, защото не искаше да ядосва убиец. Макар напоследък да се бяха опознали малко по малко, Техьонг все още се страхуваш от това какво може да направи Чон, когато се изнерви.

-Ще отида да купя нещо за хапване. Надявам се да нямаш претенции!

Кук напусна помещението и след малко се чу хлопването на вратата, а след това и заключването на решетките на мазето.

Чернокосият извади маската си, която покри по-голямата част от лицето му, а след това нахлузи и качулката си и така само очите му бяха единственото нещо, което се виждаше от него.

Излезе от барлогата си и се сля с нощта.

§§§