My boyfriend's little brother | Boyxboy

22

- Тен, моля те направи го! - изхленчи Дойонг точно докато двамата влизаха в дома на русокосия.

- Вече казах не.

- Моля те! Какво ще ти стане ако редактираш главата?

- Какво ще ти стане ако ти си я редактираш.

- Мразя да редактирам.

- Аз също. - Тен извъртя очи.

- Ужасен приятел си.

- А ти си ужасно мрънкало.

Двете момчета тръгнаха към всекидневната. По пътя Дойонг продължаваше да мърмори, а Тен не оставаше по назад, не смятайки да му угоди само за да млъкне.

Отидоха във всекидневната, очаквайки, че няма да има никой. Именно затова бяха изненадани щом видяха Джехьон и Тейонг.

- Здравейте Тен и заек. - поздрави ги унило Джехьон.

- Изглеждаш ужасно. - отбеляза Дойонг и захвърли раницата си на пода.

- Благодаря, много си мил. - измрънка Джехьон.

Дойонг го погледна в очакване на някакъв заядлив отговор, но такъв не последва.

- Ама ти наистина ли няма да ми отвърнеш.

- Не Дойонг. - Джехьон поклари глава.

Очите на чернокосия се разшириха щом чу името му да напуска устните на по-големия. Джехьон никига не го наричаше по име, винаги използваше глупавия прякор.

- Брат ти наистина е много зле. - каза тихо Дойонг колкото само Тен да го чуе.

- Стига си плакал Джехьон! - Тейонг го зашлеви рязко по рамото, което накара брюнета да го изгледа намръщено докато разтриваше удареното място.

- Защо го направи?

- Защото не искам да те виждам унил. Повярвай ми Джони сега не е тъжен след раздялата ви.

- Джони! - проплака Джехьон и зарови лице в една от декоративните възглавници. - Не казвай името му!

- Така де! - Тейонг го потупа по гърба. - Джони сега за разлика от теб не си стои вкъщи и да плаче.

- Това трябва да ме успокои ли!? - извика Джехьон и хвърли възглавницата по него.

- Ами вече не знам какво да ти кажа! Цяла сутрин съм тук и се опитвам да те успокоя!

- Не исках да се намесвам, но май ще трябва. - Дойонг въздъхна и седна до Тейонг.

- Ти пък за какво ще се намесваш? - Тен повдигна вежда гледайки го скептично.