My boyfriend's little brother | Boyxboy

53

Джехьон се събуди пръв, от звъненето на алармата. Побърза да я спре и за щастие не успя да събуди Дойонг.

Двамата бяха обърнати един срещу друг, краката им бяха преплетени. Дойонг бе заровил лице в гърдите му, докато силните ръце на Джехьон го бяха обгърнали и притиснали към себе си.

Определено не смяташе да помръдва от мястото си. Най-вероятно моментът им щеше да бъде развален щом Тен се събудеше и тръгнеше да търси Дойонг, но Джехьон не искаше сега да мисли за това. Предпочиташе да се наслаждава на момента.

Постави целувка върху главата му, усмихнат широко и прокара пръсти през косата му.

Дойонг се събуди съвсем скоро, очите му бявно се разтвориха. Явно не помнеше, че предишната вечер бе останал да спи при, Джехьон съдейки по изненадания му поглед щом видя къде се намира.

Дойонг го изблъска рязко.

- Какво правя тук!?

- Спеше.

- Не си спомням да съм идвал?

- Вчера те преносох, не си ли спомняш? - Джехьон отново го предърпа към себе си. - Явно не, на теб толкова много ти се спеше. Каза, че ще останеш, защото не ти се връща обратно до стаята на Тен.

- Защо по дяволите съм останал!? - измърмори Дойонг и се опита да се отдръпне, но този път бе безуспешно.

- Зайо, стига мрънка.

- Няма, остави ме!

- Защо постоянно трябва да ме отблъскваш?

- Защото е странно да си толкова близо.

- На мен ме ми е странно. - Джехьон се подсмихна и започна да скъсява разстоянието между лицата им. - Ще те целуна.

- Не. - Дойонг се намръщи, но не направи опит да се отдръпне и скоро усети устните му срещу своите.

Дойонг не помръдваше. Джехьон го целуваше нежно и бавно и колкото и да не искаше да си признае, чувство му харесваше.

Беше като раздвоен. Искаше да изблъска Джехьон от себе си, но и му харесваше да бъде целуван така. А това го объркваше още повече.

Защо по дяволите му харесваше!?

Джехьон се отдели, очите му попаднаха върху лицето на Дойонг и скоро погледите им се срещнаха.

- Защо го правиш? - каза едва доловимо Дойонг.

- Напоследък мислих доста за теб. - Джехьон погали бузата му. - Винаги съм обичал да те дразня и се замислих защо? Истината е, че нямам причина. Просто обичам да виждам ядосаното ти изражение, защото тогава си неустоим. Но не толкова неустоим, колкото когато се усмихнеш.