My boyfriend's little brother | Boyxboy

96

Джони стоеше заедно с Юта пред залата, в която щеше да се проведе лекцията. Държеше чаша с кафе и бавно отпиваше, докато гледаше към отсрещната стена с притворени очи.

- Вчера спа ли изобщо? - попита го Юта размахвайки ръка пред лицето му.

Джони премигна няколко пъти и го погледна.

- Легнах късно. Правих някакъв тъп реферат. Накрая не можах да го довърша.

- Още ли не сме влезли мамка му!? - Тейонг се провикна от другия край на коридора, щом забеляза двете момчета.

Той застана до тях и въздъхна.

- Тея скапани преподаватели, закъсняват повече и от мен.

- Сякаш много искаш да караш лекция. - Джони поклати глава.

- Не, но не искам да вися половин час в коридора.

Джони усети, че телефона му извибрира и го извади от джоба си. Отключи го и щом видя, че е съобщение от Тен бързо го отвори.

Очите му се разшириха щом прочете написаното. Не можеше да повярва, че Тен искаше да се разделят. Това не можеше да е истина. Трябва да е някаква шега. Това беше номер, нали?

- Джони какво има? - попита Юта, забелязвайки промяната в изражението му.

Той насочи телефона към него, оставяйки сам да прочете написаното.

- Какво? Това пък защо?

- Нямам престава. - Джони бързо му писа, питайки го какво става, но не получи отговор.

- Какво става? - попита Тейонг.

- Тен иска да скъсаме. - каза той, докато набираше номера му.

За съжаление другия попти веднага му затвори.

- Мамка му! Не ми отговаря. - Джони погледна към Юта. - Аз тръгвам. Отивам в училището му. Трябва да разбера какво се случва.

Русокосия кимна и Джони се обърна тръгвайки с бърза крачка надолу по коридора.

°°°•••°°°•••°°°•••°°°

Тен седеше на чина си с поглед забит към отворения учебник за следващия час. Сиченг и Дойонг бяха отишли до магазина, разбирасе китаеца, не бе пропуснал да му предложи да ги придружи, но Тен отказа.

Той не говореше с никой, защото така или иначе не можеше да каже, какво се случва. Не можеше да издаде Джънгу, защото това само щеше да го ядоса и да покаже снимката на Джехьон.