38

1.1K 121 73
                                    

Хендери разтвори очите си бавно. Огледа се около стаята намръщено, докато не си спомни, че предишната вечер бе останал да спи в дома на Шяоджун. Погледна в страни и видя, че другия все още спеше обърнат с гръб към него.

В следващия момент стана рязко. Не бе казал на ридителите си, че няма да се прибира. Сигурно бяха бесни, изобщо не му се мислеше за колко дълго щяха да го накажат без да излиза. Той взе телефона си и го отключи. Беше спрял звука и именно за това не бе чул нито едно от обажданията. Очите му се разшириха щом видя, че има над двайсет пропуснати повиквания от майка си.

Хендери изхлечи тихо и побърза да звънне. Почти веднага майка му отговори.

- Хендери! Къде беше цяла вечер!? С баща ти се побъркахме от притеснение! Защо не си вдигаше телефона!?

- Съжалявам, без да искам съм спрял звука. - отвърна той тихо.

- Къде беше!?

- Вчера стана късно и останах при един приятел. Предположих, че няма да има проблем, защото днес не съм на училище. Заспал съм, но иначе щях да звънна.

- Много безотговорно от твоя страна! Изключително съм разочарована! Прибирай се веднага и дори не си и въобразявай, че ще излезеш през следващата седмица!

- Добре. Тръгвам. - Хендери прекрати разговора и изхленчи, цупейки се.

Шяоджун се обърна към него, все още гледайки сънено, очите му притворени.

- Сигурно те събудих.

- Няма проблем. - русокосия сложи ръка пред устата си докато се прозяваше. - Проблеми с родителите ти?

- Да. Майка ми е бясна.

- Може би не беше добра идея вчера да идваш. - Шяоджун се изправи в седнало положение. - Не исках да ти създавам неприятности.

- Аз съм си виновен, че се напих, но... - Хендери се усмихна леко. - Беше забавно. Не частта с напиването, разбира се. С вас ми беше хубаво, колкото и странно да звучи това.

- Значи си е заслужавало?

- Мисля, че може да се каже. - Хендери се вгледа в лицето на Шяоджун и се намръщи.

- Какво? - попита объркано русокосия.

- Обицата на носа ти. Няма я.

- О, нали не очакваш да спя с обицата. - засмя се той. - Не ми е удобно.

Хендери остави погледа му да се спусне надолу по частта от тялото му, която не бе покрита с завивката. Явно вчера наистина е бил доста пиян, защото не си спомняше да е забелязал татуировките по кожата на другия.

My boyfriend's little brother | BoyxboyWhere stories live. Discover now