My boyfriend's little brother | Boyxboy

27

Дойонг се върна в салона, стискаше в ръката си дръжката на малкия сак, главата си държеше сведена и избягваше очния контакт с всички. Настани се на мястото си до Тен и сложи чантата в скута му. Побърза да извади телефона си, колкото да се направи на зает, за да избегне това да разговаря.

В момента дори не беше сигурен, че би могъл да говори. Още не бе на себе си след случилото се. Беше толкова нервен, имаше чувството, че устните му сякаш пулсираха при спомена за целувката, а цялото му тяло гореше. Не знаеше какво бе всичко това.

Прекарваше толкова много време да описва чувствата на героите във фенфикшъните си, а сега когато идваше ред да обмисли всичко, което се случваше с него, сякаш съзнанието му бе попаднало на абсолютно непознато място и дори не можеше да се фокусира да мисли над каквото и да е.

- Дойонг, какво има? - попита тихо Тен, доближавайки се до него.

- Нищо.

- Познавам те. Нервен си, а цялото ти лице е зачервено.

Дойонг погледна към приятеля си и прехапа устна.

- Тейонг. - бе единствената дума, която излезе от устата му, всичко останало всякаш заседна в гърлото му.

- Какво? - Тен го погледна объркано, но запази търпение не искайки да го притиска.

- Той... дойде в съблекалните.

- Отново ли те сваля?

- Каза, че ме харесва.

Тен се усмихна.

- Знаех си, аз ти казах.

- Целуна ме...

- Наистина ли!? - Тен повиши тон и Дойонг веднага сложи ръка на устата му.

- Какво изпуснах? - намеси се Сиченг, най-накрая бе забелязал, че другите двама говориха за нещо.

- Не сега, после ще ти обясним. - отряза го Тен. - Е, как беше?

- Кое!? - Сиченг настоя, любопитството го изяждаше.

- Аз, не знам. - Дойонг сведе глава.

- Не ти ли хареса?

- Беше странно, това което изпитах.

- Но хареса ли ти? - попита го Тен.

- Да, предполагам. Беше хубаво. Просто не съм възприемал Тейонг по този начин до сега.

- Мамка му, изпуснал съм нещо много важно. - изхленчи Сиченг. - Моля ви, обяснете ми.