My boyfriend's little brother | Boyxboy

105

Тейонг прокара пръсти през косата си, докато гледаше отражението си в огледалото. Отдръпна се и се обърна, за да вземе почти празната си раница, в която имаше само химикал и няколко тетрадки. Взе ключовете си от бюрото и го прибра в джоба си, след това излезе от стаята си.

Реши да мине през кухнята, за да си вземе нещо за пиене, но щом пристъпи вътре спря на място. Баща му стоеше срещу масата, в едната си ръка държеше чаша с кафе, а с другата разлистваше студенстката книжка на Тейонг.

Баша му вдигна студения си поглед към него, изражението му ставайки още по-мрачно.

- Не си захвърляй студенстката книжка където ти падне. - каза му той, тонът му твърд и смразяващ. - И без това оценките вътре не са повод на гордост, не искам когато имам гости някой да види това.

- Татко... - Тейонг замлъкна щом баща му хвърли книжката в краката му.

- Нямам думи за теб. Толкова съм разочарован. Но какво друго да очаквам от теб.

Тейонг стисна зъби. Вдигна мълчаливо студентската книжка от пода и я прибра.

- Не знам какво да ти кажа, татко. Съжалявам, че отново толкова те разочавам.

- Не съжаляваш. Имам чувството, че нарочно ме вбесяваш. Ако се стараеше, може би щеше да се справяш по-добре.

- И какъв е смисъла. Ти винаги си недоволен. - Тейонг извъртя очи.

- Нима трябва да съм доволен? Справяш се ужасно в университета. Не взимаш нищо на сериозно. Би трябвало да разчитам на теб за бъдещето на семейния бизнес.

- Ще тръгвам. - Тейонг понечи да се обърне, но гласът на баща му го спря.

- За какво изобщо ще ходиш. Няма смисъл. Така или иначе, накрая ще трябва да платя, за да си вземеш повечето от изпитите.

- Не съм те карал да го правиш. И сам мога.

- Да след като се явиш няколко пъти и им омръзне да те късат. Нищо не правиш както трябва.

- Думите ти много ме окуражават знаеш ли?

- А какво да направя? Да те похваля, задето си проваляш живота? Какво бъдеще изобщо ще имаш, като с нищо не се справяш? Не бих могъл да те наема дори във фирмата. Ще ме е срам да кажа, че сина ми е такъв глупак.

Тейонг не искаше да го слуша повече. Излезе от стаята, игнорирайки това, че баща му продължаваше да говори и вървеше след него. Тъкмо се протягаше към дръзката на входната врата, когато по-възрастния хвана ръката му и го обърна.