My boyfriend's little brother | Boyxboy

102

Когато Шяоджун и Джемин пристигнаха на мястото където щеше да се проведе състезанието ЯнгЯнг и Лукас вече бяха там. Беше се разбрал с Теил и Джено да минат да вземат Хендери, тъй като той нямаше как заради доведения си брат.

Джемин както винаги бе настоял да отиде с него и той да го закара, въпреки че всеки пък му мрънкаше, че е ужасен шофьор.

Шяоджун спря мотора, на далеко от насъбралите се хора, все още имаха доста време преди началото на състезанието, така че нямаше нужда да бърза, за да се приготви.

- Мисля, че вече започвам да свиквам с карането ти. - каза Джемин след като слезе от мотора.

- Тогава махни каската! Защо още стош с нея?! - Шяоджун слезе от превозното средство и посегна към каската, хвана края и започна да дърпа.

- Хей, леко, глупако!

- Ти си глупака. Имаш такава голяма глава и миниатюрен мозък!

- О не, заклещих се! - проплака Джемин.

В следващия момент Шяоджун успя да махне каската.

- Глупак.

- Задник. - Джемин се намръщи.

- Започнали сте да се разбирате по-добре. - намеси се ЯнгЯнг.

Той застана пред тях, а Лукас веднага се долепи до него. Едната му ръка стоеше хлабаво обвита около кръста на по-малкия.

Шяоджун им хвърли поглед и се подсмихна.

- Ами вие? Явно сте загърбили караниците.

- Вече сме заедно. - Лукас се ухили доволно.

- Толкова много се радвам! - почти извика Джемин и се хвърли да прегръща и двамата.

- Я се разкарай! - ЯнгЯнг го блъсна.

- Толкова съм щастлив, че ти най-накрая се разкара от Джено.

- Джемин, пропускаш, че на Джено не му пука за теб. - напомни му Шяоджун.

- Млъквай! Сега ще мога да прекарвам време с Джено, защото тоя няма да е залепен за него. - Джемин посочи към ЯнгЯнг, който единствено извъртя очи.

- Аз ще ти помогна. - каза Лукас.

- Защо ще му помогаш? - Янг се намръщи.

- За да съм сигурен, че Джено няма да се доближава до теб.

- Няколко часа е максимума ти без да ревнуваш. - ЯнгЯнг извъртя очи.