My boyfriend's little brother | Boyxboy

107

- Да тръгваме! - извика Тейонг стоейки пред входната врата, стиснал дръжката, готов всеки момент да излезе.

- Стига си викал! - изкрещя Джехьон от хола, после погледна към Дойонг. - върви и му кажи, че идвам. Ще отида да питам Тен, дали иска да дойде с нас.

- Добре. - чернокосия кимна.

Джехьон излезе от стаята и изтича до втория етаж. Почука на вратата на спалнята на брат си и открехна подавайки глава навътре, щом получи позволение.

- Тен, ще ходим да гледаме състезание. Искаш ли да дойдеш?

Русокосия лежеше на леглото си, лаптопа намиращ се върху корема му и гледаше някаква бл драма.

- Не, хьонг.

- Сигурен ли си?

- Да, напълно.

- Добре. - Джехьон затвори вратата и отиде при другите двама, които го чакаха пред входната врата.

- Най-накрая! - Тейонг въздъхна дълбоко и отвори вратата, излизайки пръв.

Джехьон зае шофьорското място, а Дойонг това до него, което принуди Тейонг да се настани на задната седалка. Пътят до там беше изпълнен в мълчание. Тейонг не се заяждаше и играеше на някаква игра на телефона си.

Дойонг бе обърнал глава към прозореца и изобщо не поглеждаше към Джехьон. По-големия бе забелязал, че Дойонг беше доста мълчалив откакто Тейонг ги бе прекъснал. Дори не срещаше погледа му, държеше главата си сведена докато говореха.

Джехьон постави дланта си на бедрото му, пръстите му обхващайки вътрешна страна на крака му. Дойонг се обърна към него, с изненада изписана  на лицето му.

- Какво има? - попита тихо Джехьон, държеше вниманието си съсредоточено върху пътя.

- Нищо. Какво да има?

- Много си мълчалив.

- Нищо ми няма. - Дойонг отмести ръката му от бедрото си.

Джехьон  реши да не го разпитва повече. Ръцете му стиснаха кормилото. Сигурно Дойонг се държеше така, защото не довършиха започнатото. Трябваше да измисли нещо и да му се реваншира.

Щом пристигнаха Тейонг излезе пръв и започна да се оглежда за останалите.

- Казаха ли къде ще ни чакат? - попита Джехьон, заставайки до него.