69

1.1K 117 61
                                    

Минаваше дванайсет и половина през нощта, когато Хендери и Джено пристигнаха на мястото където щеше да се направи състезанието.

- Теб защо не те докара Шяоджун? - попита ЯнгЯнг веднага щом двете момчето отидоха при тях.

Теил разговаряше с Лукас и Янг стоеше на страна от тях, тъй като все още се сърдеше на по-високия и му хвърляше демонстративно ядосани погледи.

- Шяоджун, ще докара Джемин. - обясни Хендери.

- Джено няма измъкване. - подигра му се ЯнгЯнг.

- Внимавай Янги, да не се ядосам. - Джено отвърна на шега и се подсмихна.

Пристъпи към него, обви ръце около кръста му и рязко го дръпна към себе се, поставяйки целувка на врата му.

- Хей! - извика Лукас.

Той бързо изтича до тях, когато посегна да отдръпне Янг от чернокосия, Джено затегна захвата си около него.

- Какво си мислиш, че правиш!? - ядоса се Лукас.

- Казах ти вече, че всичко приключи. - Янг се отдели от Джено, за да може да се обърне към другия. - Не ми се меси.

- Ти сериозно ли? Само защото се скарахме малко?

- Остави ме Лукас. Приключихме вече. - ЯнгЯнг скръсти ръце. - Нямам желание да се карам с теб, нека си запазим приятелските отношения.

Лукас се намръщи и извърна глава на страни. Той харесваше Ямг и не искаше да са само приятели. Но ако сега му откажеше, това означаваше, че щеше да го загуби напълно. Може би все още имаше шанс да си го върне.

- Добре. - измърмори той без желание.

Лукас хвърли злобен поглед на Джено, който изобщо не му се впечатли и извъртя очи. Лукас стисна пръстите си в юмруци. Джено го вбесяваше, не можеше да понася да вижда, че Янг бе по-близък с чернокосия отколкото с него.

Теил усети нарастващото напрежение и хвана ръката на Лукас дърпайки го настрани и продължи разговора им, надявайки се, че ще успее да го разсее.

Шяоджун скоро пристигна и веднага щом спря мотора си Джемин скочи от превозното средство. Все още с каската той падна на колене на земята и подпря ръце върху асфалта, изкарвайки дълбока въздишка.

- Земя! - извика той, гласа му леко приглушен от каската. - Най-накрая!

- О, стига. - Шяоджун слезе от мотора и остави каската си, после хвърли поглед към Хендери. - Дошъл си?

My boyfriend's little brother | BoyxboyWhere stories live. Discover now