52

1.1K 124 66
                                    

Сиченг гледаше втренчено към момчето срещу него.

- Това е моя син Кун. - каза възрастния мъж и едва тогава забеляза как двете момчета се гледаха. - Всичко наред ли е?

Кун се подсмихна щом видя изражението на Сиченг. Каква приятна изненада.

- Да всичко е наред, татко. - каза той. - Просто ние се познаваме, нали Сиченг?

Сиченг преглътна тежко. Сега сигурно щеше да разкаже за това, че се бе блъснал в него. Едва ли щеше да е добро първо впечатление за новия съдружник на баща му.

- Ние със Сиченг сме доста добри приятели.

Думите на Кун меко казано го шокираха. Сиченг премигна няколко пъти. Правилно ли бе чул?

- Наистина ли? - изненада се бащата на другия.

- Да, той ми е много добър приятел. Нали Сиченг?

Сиченг кимна.

- Това е прекрасно. - каза майка му. - Но нека да пренесем разговора в трапезарията, преди вечерята да е изстинала.

Всички се съгласиха единодушно и тръгнаха към въпростана стая.

Вечерята бе преминала спокойно и без инциденти. През повечето време двамата бащи обсъждаха бъдещи планове за фирмата, докато останалите слушаха мълчаливо. След десерта майката на Сиченг бе поднесла чай и Кун използва този момент, за да остане с другото момче насаме.

- Извинете, ще може ли със Сиченг да ви оставим. Ще бъдем в стаята му.

- Да, разбира се. - щом получи позволението на баща си Кун се изправи и излезе.

А Сиченг нямаше друг избор и го последва извън стаята.

Кун бе облегнат на стена и го чакаше със скръстени ръце.

- Да вървим в стаята ти. - нареди му грубо Кун, нямаше и следа от милия тон, който използваше само преди минути.

Сиченг не смееле да му откаже затова тръгна напред, водейки го към стаята си.

Щом влязоха и по-малкия затвори вратата, Кун хвана раменете му и го блъсна към стената. Сиченг затаи дъх, уплашен от случващото се, дори не можеше да формулира думи.

- Баща ми ме слуша за всичко. - започна Кун, говорейки тихо и спокойно. - Ако му кажа, че не те харесвам и не искам да е съдружник на баща ти ще ме послуша. Така че се надявам разбираш, колко трябва да си ми благодарен, задето ни преставих като приятели?

My boyfriend's little brother | BoyxboyWhere stories live. Discover now