My boyfriend's little brother | Boyxboy

76

Шяоджун излезе от стаята си, малко след единайсет вечерта. Щяха да гледат гонка с мотори на някои от другите участници. Теил твърдеше, че трябваше да е добре запознат с тактиките на претендентите. Това си беше и причина просто всички да се съберат и да прекарат време заедно.

Шяоджун естествено се бе разбрал с Хендери да го вземе и да отиде с тях.

Сега се опитваше да се измъкне без Джемин да го види. Не искаше отново да се влачи след тях, а пък и вече се бе разбрал да вземе Хендери.

Слезе по стъпалата и тъкмо си мислеше, че се е измъкнал, когато по пътя срещна Джемин, който затваряше вратата на кухнята с крак, а в ръцете си държеше пакет с чипс и бутилка с кола.

- Хей, защо не ми каза, че ще излизаме!? - изхленчи Джемин щом видя русокосия. - Сега ще трябва да ме изчакаш да се преоблека.

- Не, Джемин, всъщност...

- Няма да се бавя, ей сега се връщам. - прекъсна го той. - И посмей да тръгнеш без мен. Имаме уговорка.

Шяоджун стисна зъби. Джемин му лазеше по нервите и вече не можеше да го търпи. Той извади телефона си и писа на Джено да отиде и да вземе Хендери вместо него.

°°°•••°°°•••°°°•••°°°

- Караш като луд! - извика Джемин и бързо слезе от мотора, коленичейки на земята. - Никога повече няма да се кача на мотора ти.

- Надявам се. - измърмори Шяоджун и махна каската си, после слезе от превозното средство.

- Щом е карал бързо, защо толкова закъсняхте? - Джено ги погледна скептично.

- Не съм карал бързо. За него щом е с над петдесет километра е бързо. Както и да е. Къде е... - Шяоджун направи шауза щом видя въпросното момче, за което щеше да пита. - Хендери?

Русокосия плъзна поглед по тялото му. Веднага разпозна коженото си яке, което бе забравил в дома му по-рано днес. Беше облечен с черна риза, първите няколко копчета бе оставил разкопчани. Бе обул тесни дънки в същия цвят, прилепнали напълно по краката му. Шяоджун остана с отворена уста.

- Глътна си езика май. - подигра му се ЯнгЯнг. - Браво Хендери.

- Т-това моето яке ли е? - Шяоджун не бе способен да отдели поглед от разкопчаната му риза.

- Да. Забрави го и реших да го облека. - обясни Хендери, звучейки смутено. - Нали все казваш, че се обличам като олигофрен.