My boyfriend's little brother | Boyxboy

99

Хендери си вадеше дрехи, когато чу звукът от съобщение. Погледна към леглото и се приближи, извади телефона си изпод едната възглавница и го отключи. И без да поглежда знаеше, че съобщението бе от Шяоджун.

Отвори чата и изуми дори самия себе си от факта, че се усмихна просто защото другия му бе написал добро утро. Беше странно, че такива малки неща го правеха щастлив. Но дори това бе много идвайки от Шяоджун. Като се има предвид колко груб бе понякога, получавайки подобно съобщение бе изненада, другия не бе някой който открито показваше чувства или емоция.

Хендери му отговори бързо и се загледа в екрана на телефона, чакайки отговор от русокосия. Скоро го получи и бе още по-изненадан.

Съобщението гласеше, че щеше да го чака малко по-надолу от дома му, за да отидат заедно. Хендери се усмихна широко.

Чу се почукване на вратата му и чернокосия бързо.спря звука на телефона си, после го скри под едната възглавница.

- Да! - провикна се той.

Майка му открехна вратата и подаде глава на вътре.

- Искаш ли баща ти да те закара до училище? - попита тя.

- Не. - отвърна той без да се замисля.

Майка му въздъхна и пристъпи в стаята.

- Още ли се сърдиш за дето си наказан? Заради онова момче?

- Как очакваш да не се сърдя?

- Престани вече. Няма да се виждаш с някой, който не ти влияе добре. Решението ни няма да се промени. Ако всичко, с които се виждаше бяха като Шяоджун, щеше да е много добре.

Хендери извъртя очи. Всъщност приятелите на Шяоджун бяха като него, така че. Каква ирония само имаше в тези думи.

- Не ми върти очи! - майка му повиши тон. - Много започваш да си позволяваш!

- Би ли ме оставила да се приготвя за училище. Ще закъснея.

Майка му кимна и излезе от стаята тръшвайки вратата.

Той се приготви набързо и слезе надолу.

- По-рано тръгваш от обичайно. - отбеляза баща му, който излезе от кухнята и го видя докато се обува.

- Имам контролно. Искам да преговоря преди часа.

- Внимавай Хендери. Ако правиш нещо зад гърба ми ще разбера и ще стане много лошо за теб.