My boyfriend's little brother | Boyxboy

59

- Да отидем някъде. - предложи Тен, докато излизаха от училище.

- Съгласен! - каза радостно Сиченг.

- Аз няма да мога. - отвърна Дойонг тихо.

Все пак Джехьон настояваше да излязат и нямаше как да се измъкне.

- Но защо!? - изненада се Тен, след като знаеше, че чернокосия никога не отказваше щом щяха да излизат.

- Имам много за учене.

- Да бе. И откога стана толкова прилежен. Днес дойде без домашно по математика. - Сиченг го погледна скептично.

- Да, той е прав.

Дойонг въздъхна дълбоко. Точно сега ли се намери Тен и Сиченг да не се карат за глупости, а вместо това да се съюзят срещу него.

- Просто не знаех, че имаме домашно. Иначе щях да го напиша. - оправда се чернокосия.

- Стига Дойонг, просто ела. После ще имаш време да учиш.

- Вижте, уморен съм. Искам да се прибера и да си почина. - Дойонг тръгна напред. - Ще ви звънна по-късно.

Двете момчета наблюдаваха намръщено как Дойонг се отдалечава, докато не изчезна от полезрението им.

- Тен, прав си. - Сиченг присви очи. - Той крие нещо.

- Разбира се, че съм прав.

- Имаш ли предположение какво крие?

- Ако имах щях ли да го разпитвам? - Тен извъртя очи.

- Как обичаш да се заяждаш! - намръщи се Сиченг и тръгна напред. - Аз живея по-близко така че да минем да оставим раниците и тъкмо ще решим къде ще ходим.

- Добре. - Съгласи се Тен и го последва.

През това време от оградата на училището Джънгу и Марк ги наблюдаваха. Джънгу бе стиснал пръстите си в юмрук и гледаше яростно към Тен.

- Трябва да го снимаме с Джони. - каза той през зъби. - Искам да мога да го изнудвам със снимката.

- Не разбирам защо толкова много искаш да го изнудваш. Какво искаш от него?

Джънгу не отговори веднага, гледаше съсредоточено в далечината, сякаш обмисляше дали изобщо да каже нещо.

- Искам го.

- Какво? - Марк наблюдаваше приятеля си объркано.

- Искам Тен. - Джънгу стисна челюстта си. - Искам да съм с него.

- Нямах и на представа, че го харесваш. - Марк го гледаше втрещено.