My boyfriend's little brother | Boyxboy

58

Хендери се пробуди от силното думкане по вратата. Намръщи се, задето е събуден и затегна ръцете си около тялото до себе си.

Очите му внезапно се разтвориха и той погледна нагоре, виждайки все още спящия Шяоджун. Лицето му поруменя, осъзнавайки позата, в която се намираха и двамата. Хендери бе обвил ръце около кръста му, а главата си бе положил на гърдите му.

Как изобщо се бяха озовали в тази позиция!? Бяха заспали с гръб един към друг!

Хендери затаи дъх и се опита да се отдръпне, едва тогава усети ръката на русокосия около гърба си, дланта му бавно се приблъзна на долу, карайки го да замръзне на място. Спря щом стигна извивката на кръста му. Хендери погледна нагоре към него и щом видя, че все още спеше, реши да направи повторен опит да се отдръпне, преди Шяоджун да се събуди.

Но думкането по вратата продължавале и скоро Хендери забеляза местенето на дръжката, но за щастие предишната вечер русокосия не бе пропуснал да заключи.

- Мамка му! - измърмори Шяоджун и бавно разтвори очи. - Какво е това...

Той замлъкна щом видя Хендери сгушен в него.

- Какво правиш? - Шяоджун прозвуча по-грубо от колкото планираше и Хендери се отмести мигновено от него изчервявайки се.

- Н-наистина съжалявам. - гласът му потрепери. - Не знам как е станало. Не го направих нарочно.

Погледа на Шяоджун се смекчи, почувства се виновно за рязката си реакция.

- Хей всичко е наред. - увери го той.

Блъскането продължаваше и Шяоджун си спомни именно защо бе събуден. Стана от леглото си все още облечен единствено с боксерките си и отвори вратата малко, за да е сигурен, че никой мямаше да види Хендери.

- Най-накрая. - Джемин извъртя очи. - Ставай. Заради теб мама и татко не ме закараха до училище. Защото още си спял и по-добре да отидем заедно с автобуса.

- Не ме занимавай с глупости.

- Кога ще спреш да проваляш живота ми?

- Повярвай ми при първа възможност ще се махна от тук! - каза през зъби Шяоджун.

- Нямам търпение това да стане!

Хендери слушаше разговора втрещен от случващото се. Джемин никога не бе криел това, че не бе близък с Шяоджун, но това беше нещо съвсем различно. Не можеше да повярва, че му говори по този начин. Беше ужасно и го болеше още повече като предположи как това сигурно се случваше всеки ден.